Българинът не вярва в доброто, казва отец Никанор от манастира „Св. св. безсребреници Кoзма и Дамян” край брезнишкото село Гигинци. Докато бях извън Църквата, бях като риба на сухо, добавя монахът и отрича съществуването на финансови връзки на обителта с формации на ДПС в Пернишкия регион. Манастирските биволи не са нито на Слави Трифонов, нито на Нихад Кабил, и даже не са и на Сергей Станишев.
– Честит ви празник, отец Никанор. Изглеждате радостен и щастлив, че толкова много боголюбиви хора са изпълнили двора на манастира, черквичката, поляните край обителта. Празник е… От няколко години като че ли вие станахте най-търсеният монах тук, който колегите от пресата предпочитат да канят за разговор. Е, и аз не правя изключение. Но на въпроса, който вълнува комай всички: защо се отделихте от светския живот и се отдадохте единствено на вярата, приемайки монашество? Мнозина го правят, защото са претърпели професионален или личен крах, докато вие сте бил успяващ брокер, въртящ милиони в ръцете си. Кое ви накара да се отдадете на отшелничество?
Който е преживял личен крах в живота, несъмнено ще претърпи такъв и в монашеството, ако това е причината, за да отиде в монастир. (Отецът предпочита да използва остарялата езикова форма на манастир. Бел. м. Л. Л.) Аз приех този жребий, защото почувствах, че това е моето истинско призвание. Колкото повече ме привличаше „благолепието на Божия дом”, толкова повече в света се чувствах като риба на сухо. Угодна Богу е тази жертва, която правим от цялото си сърце и душа, жертва съвършена и пълна. Какво по-хубаво от това, човек да отдаде своята младост, най-хубавите си години, в служба на Бога?
– Как се случи така, че първо да поемете по пътя на”търговците”и да се занимавате с множене на „презряния метал”- парите?
Това ми е сила. Винаги ми е вървяло с парите, в бриджа и в игрите със залози. Естествено човек се развива в насоката, в която му е най-лесно, там, където го влече. Когато трябваше да постъпя на работа като финансов анализатор, имах няколко по-добри предложения за работа в областта на корпоративните финанси. Но предпочетох директното предизвикателство.
– Защо избрахте точно Гигинския манастир, който, както е известно, по времето на комунизма е бил превръщан в наказателна колония, пионерски лагер и животинска ферма. Почти като у Джордж Оруел…
Който дойде тук, ще разбере.
– Какво е значението на това, че във вашия манастир вече от средата на този ноември отново има св. мощи на шестима светци?
Не на шест, а на осем светии: безсребърниците Козма и Дамян, св. Панталеимон, св. Трифон, св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат, св. Харалампий и св.Симеон Самоковски.
Пребиваването на тези велики божии угодници с частичка от телата си в обителта е залог за получаване на обилна благодатна помощ за тези, които търсят. Братята могат да се обръщат към тези светии в дълбока, съкровена молитва и да изпросват тяхното напътствие в монашеския подвиг. Същата помощ могат да получат и поклонниците, които идват с вяра. Пребиваването под покрива на обителта на тези, чиито мъртви тела са живи, заедно с нас, живите мъртъвци, е и символ на единството на войнстващата и тържествуващата църква под Едната Глава – Богочовека Христос.
– Можете ли да приемете днес вие, бившият финансов анализатор, че богатство е грях, а бедността добродетел?
Не е грях богатството, а отношението към него. Бог разпределя човешките таланти съвършено. За богатите богатството е начин да изработят своето спасение. Стига да знаят как, ако не – да питат духовниците. А за бедния човек народната мъдрост казва, че бил жив дявол… А нашият народ е мъдър и патил народ.
– В началото на поста сме; защо постът не е диета?
Постът е телесният израз на усилената молитва, това е участие на нашето тяло в устрема на душата ни към Бога. Там, където няма подвиг, постенето е безсмислено.
– Как ви изглежда финансовият свят днес, по време на всеобщата криза, когато го гледате отстрани.
Хората все повече обезумяват. А финансовият свят се превръща в огромна паяжина, която улавя всички непредпазливи, превръщайки ги от човеци в номериран инвентар.
– Какви следва да са поуките от финансовата криза, която връхлетя света?
Че няма нищо ново под слънцето и еднопосочно може да се върви само по пътя на духовното усъвършенстване. Всичко останало има своята връхна точка, след която започва пътят надолу към дъното. Ако човек иска да си извлече поука, това може да бъде само в духовен аспект. А финансовият пазар ще продължи да си се развива така, както се е развивал и преди – нагоре, после надолу, после пак нагоре и пак… Човечеството е преживяло десетки, да не кажем стотици финансови кризи, направило си е стотици изводи, но това изобщо не може да предотврати следващата криза, и тази след нея, и другата… докато Бог не сложи окончателен край на всичко това.
– Какво стана с идеята за организирането на трансграничен туристически маршрут за поклоннически пътувания?
За да се осъществи това, е необходимо да се извърши огромна по обем работа в няколко направления – решаване на съществуващи проблеми пред местните поделения на Българската Православна Църква (БПЦ), изготвяне на качествени проекти и спечелване на европейски субсидии. Намирането на кадърни, честни и подходящи хора, и още много… За жалост имаме слаба, да не кажем никаква, ангажираност от страна на тези, от които зависи нещата в БПЦ да се случват. И отсреща – не по-малко безхаберие на държавните чиновници: какво ги интересува дали ще има няколко възстановени монастира, или няма да има. Та нали това няма да се отрази на фиша им за заплатата в края на месеца?
– Как върви националната дарителска кампания „Да подадем ръка на доброто”- за възстановяване на манастира?
Поради изключителната ни ангажираност практически не правим нищо в тази насока. Нещата вървят по инерция – някой узнава случайно за нашето дело и ни протяга ръка. А сега имаме най-голяма нужда от помощ, в самия край на работата. Но нямаме сили дори да извикаме „Помогнете!”.
– В пресата се появиха коментари, че вие, монасите тук, сте свързани с финансовите далавери на ДПС в област Перник. Как ще ги коментирате?
Всеки нормален човек такива коментари веднага ги прехвърля в рисайкъл-бина. Оттам насетне започва психопатологията. Нека тези, които правят коментарите, първо да ни изяснят какво точно са „финансовите далавери на ДПС в област Перник”, а после да посочат къде е мястото на монасите в тях. Щото иначе един такъв коментатор в момента е клиент на Темида и го грозят 40 000 лв. обезщетение за обидните клевети по наш адрес.
– Отец Никанор, от къде, според вас, идват бедите на българите и как могат да бъдат преодолени?
Идват от там, че българите не вярват в доброто. Абсурдно им се вижда човек да помисли за спасението на душата си и да загърби светската суматоха в името на Истината и Живота. И съдейки по себе си, казват: „не може, тука има някаква далавера”. Нашите биволи бяха ту на Петър Теофилов, ту на Слави Трифонов, ту на Нихат Кабил, последно – на Сергей Станишев. Вече се шушука, че всъщност винаги са били на Бойко Борисов. Ако може да се говори за нещо като общонародна психика, то ние българите сме ненормални, съвсем просто казано. Е как тогава няма да ни сполетяват беди? Кой ненормален човек живее добре?! За да се оправим, трябва да станем нормални хора – а това е възможно само чрез покаяние.
