Един петък, точно в шест следобед, обектът си тръгнал от офиса в кулата на мола и заслизал с асансьора към паркинга. Някъде по средата обаче кабината нещо се разтресла, след което вратите се отворили на някакво ново ниво на подземния гараж, в което досега той не бил стъпвал. Обектът се опитал да се върне с асансьора обратно нагоре, но копчетата отказвали да се подчинят и го оставили да се оправя сам.
Линиите долу били прясно разчертани и явно още не било съвсем отворено – всичко било празно и сред глухия бетон нямало нито една кола. Светели единствено аварийните лампи за изхода и съответно обектът се насочил по тях. Вратата в края обаче била затворена и колкото и да напъвал, не искала да се отвори. Вече леко притеснен от цялата ситуация, обектът тръгнал да обикаля, за да намери някакъв друг изход, въртял се може би около час сред празните паркоместа, но така и не открил нищо, дори и асансьора, от който бил дошъл…
Александър Шпатов
Снимка: Васил Танев
Целия разказ „Мол с офиси и подземен гараж“ можете да прочетете в новия коледен брой 10/2012 на сп. Свет.
