Предговор към българското издание на „Глобалната сексуална революция: унищожаване на свободата в името на свободата“ от Габриеле Куби
Приех предложението да пред-говоря книгата на Габриеле Куби Глобалната сексуална революция като жест на споделяне на общата ни християнска отговорност пред лицето на една зараждаща се нова тоталитарна идеология. Да се пред-говори е трудна и отговорна задача, особено когато трябва да се пише предговор за книга, която самата е предговор, но (надявам се) не и епилог на християнското говорене за тайната на пола и сексуалността, звучащо в наше време почти като дисидентско. А това говорене е автентично, само когато е откровено и радикално, когато е промислено в дълбините на християнската идентичност, когато е глас на неподкупната християнска съвест. Такъв днес е пророческият глас на немския социолог Габриеле Куби, която с неумолима честност и дръзновение приема посвещението да бъде гласът на викащия в пустинята на квазилибералната деспотия. Нейната книга Глобалната сексуална революция е автентичен „документ” и достоверен наратив за „културната революция”, която чрез едно ново социално инженерство трябва да наложи идеите на трансджендърната идеология. Бих определил книгата като пророческо свидетелство на една „аскетическа социология”, която изследва пътя на тази културна революция от освобождаването на сексуалността до раждането на джендър идеологията и налагането й като нов тоталитаризъм. Казвам „аскетическа”, защото наред с професионалния социологически анализ, удивителна фактография и неоспорими аргументи, в нея проговаря и една особена християнска диакритичност (способност за различаване, разсъдителност), която прави възможно промислянето на екзистенциалния трус, предизвикан от тази революция. Книгата разтърсва непредубедения читател с безпощадното знание за съвременния човек и за днешното ни общество – знание, което много напомня за евангелския реализъм, за аскетичната трезвост и разсъдителност; това е знание, което отива отвъд лицемерието на идеологическата преданост и политкоректност. Затова и говоренето на Габриеле Куби не е „опаковано” в идеологическо-пропагандните лозунги и пароли на доминиращия днес дискурс, а е автентично свидетелство на християнската идентичност и съвест, в което прозира искрена загриженост и отговорност към човека. Последната цел на книгата е не просто да разкаже за новата „културна революция”, а да освободи читателя от деспотията на една нова тоталитарна идеология, която принася истината за човека в жертва на илюзията за свобода.
Първата важна крачка на културната промяна според Габриеле Куби е сексуалната революция от 60-те, когато идеята за радикална дерегулация и освобождаване на сексуалността води до „унищожаването на свободата в името на свободата”. Експлозията на „свободната любов” обаче е само прелюдия към същинската „културна революция”, която радикалният феминизъм – разбира се, „в името на прогреса” – ще доведе до успешен край чрез създаването на новата джендър идеология, която по радикален начин деконструира човешката природа и превръща пола в чист социален конструкт. Вдъхновени от постмодерната страст на деконструктивизма, идеолозите на джендър мейнстрийма с лекота ще пренесат сексуалността и пола от сферата на сексологията в пространството на психологическото преживяване и на социокултурната себеидентификация; от природна, биологична и анатомична характеристика, полът ще се превърне просто в социокултурна роля или конфигурация (което всъщност е смисълът на понятието джендър), напълно независима от нейния „природен субстрат”. Така постепенно биологичният пол започва да се мисли като фантазма, като нещо въображаемо и флуидно; реални са само неговите социокултурни роли или конфигурации, действителни са само конструираните в социалния опит „полови идентичности”. Габриеле Куби описва профила на тази нова трансджендърна идеология, която с неоманихейско и неогностическо вдъхновение развъплъщава половата идентичност на човека и постепенно създава една нова антропологична ерес – ереста на „безполовия ангелизъм”. Тъкмо това схващане за пола като социален конструкт – който е резултат от абсолютно свободния избор и право на всеки – ще се превърне в идеологическата платформа, в духа на която активистите и лобистите на ЛГБТ ще оправдават узаконяването на т. нар. „трети пол” и на все по-новите и нови „трансджендърни идентичности”. С други думи, джендър идеологията просто е решаващата крачка от приемането на хомоеротиката за норма към идеята за новия трансджендърен човек, напълно освободен от пола, от тялото, от природата.
Като всяка идеология, джендър идеологията има за своя последна цел да обхване живота в неговата тоталност и да го подчини на своята постантропологична истина за човека. Габриеле Куби пространно анализира и прави видими пътищата и начините, по които тази идеология бива налагана във всички сфери на живота посредством подмените в езика, идеологическата пропаганда, медиите, образованието и разбира се, чрез международните политически институции и глобалните властови центрове. Квазилибералната керигма за безгранична толерантност и сакрализирането на „правото на хомоеротика” са основните инструменти, чрез които трансджендърната идеология променя социокултурния и антропологичния код на постхристиянския човек. Пътят на промяната започва с релатизивацията на езика и на истината (особено на християнската), минава през институционализирането и правовото регламентиране на избора на полова идентичност (а не просто на сексуална ориентация), за да завърши с тоталитарното налагане на анархоавтономната свобода от всичко – от обществото, от семейството, от природата, от тялото, от пола. Очевидно опитът на екстремния постмодерен либерализъм да наложи пълната „свобода от…”, води до нов тоталитаризъм, този път в името на свободата от пола, от най-интимното в нашата човешка природа. Като доказателство Габриеле Куби показва как сакрално звучащите понятията хомофобия, нетолерантност и дискриминация са вече не просто идеологически слогани, а могат да бъдат и ефективни репресивни механизми, чрез които правото на истината следва да бъде принесено в жертва на правото на „свободен избор” на полова идентичност. В книгата си тя ни предлага експертен социологически анализ на тези процеси и тревожният извод от него е, че т. нар. западни общества (вече постхристиянски) са станали резистентни към автентичното християнско говорене за тайната на пола, брака и семейството, за християнския опит от тайната на живота. А християнското говорене и свидетелство е „опасно”, тъкмо защото е свободно от диктатурата на релативизма и от идеологическите фантазми за „новия” човек; то просто е свободно от лукавството на постантропологията.
Най-горчивите плодове от трансджендърната пандемия според Габриеле Куби са подмените на християнската истина за пола и брака в живота на християнските църкви и съблазняването на децата чрез „п(р)освещаването” им в тайните на новата идеология. Християнската съвест разпознава тези плодове като горчиви, защото (ако използваме езика на Евангелието) в първия случай става въпрос за обезсоляването на солта, а във втория – за съблазняването на най-малките. Последните десетилетия показват систематичния натиск над християнските църкви да признаят неприкосновеното право на хомоеротика не само в практическия живот, но и като институционална църковна норма, което е удар срещу идентичността на човешката природа и на християнското семейство. И в условията на пълзящ тоталитаризъм всеки християнски опит за „съпротива” бива заклеймяван просто като „религиозен фундаментализъм”, като екстремен консерватизъм (без значение „нов” или „стар”). Но неприемането на хомоеротиката и трансджендърната представа за пола като норма е не просто апология на традиционни или християнски консервативни ценности, а е в същността си отстояване на християнската идентичност, на християнската истина за човека, т. е. на антропологичната ортодоксия за ценността и достойнството на живота. Не по-малко драматична според Габриеле Куби е и ситуацията с възпитанието на децата, където брутално прагматизираното сексуално образование унищожава всеки свян пред тайната на пола, сексуалността и живота, а иновацията на джендърното образование се превръща в прозелитизъм и индоктриниране в ценностите на „новата религия”. А битката за невинността на децата е наистина съдбоносна, защото те първи стават жертва и най-лесно могат да бъдат оковани във вериги, макар и с цветовете на дъгата.
Епилогът на Глобалната сексуална революция не е просто край на един наратив, а е всъщност призив за непримиримост на християнската съвест пред новия тоталитаризъм на толерантността, пред диктатурата на релативизма, пред деспотизма на политкоректността. Габриеле Куби приема посвещението да бъде такъв непримирим глас и да говори честно, смело и убедително – просто по християнски – на всеки, който е готов да слуша и да види истината в очите. Затова горещо препоръчвам на читателите да се доверят на нейната ерудиция и социологическа проникновеност и да се вслушат в гласа на християнската й съвест.
