Казват, че красотата ще спаси света. Има хора, които вярват в тези думи. Познавам и една жена, която вярва, че децата ще спасят красотата. И превръща живота си в приказката, която сега ще ви разкажа.
Жената се казва Боряна Занова и е самобитен и ярък творец. Завършила е сценография във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) и създава необикновено експресивни творби, които преливат от живот и цветове. Тя умее да превръща битието си в извор на щедрост и е от онези постоянно усмихнати хора, които не се срещат навсякъде. Вярва, че децата са истинските водачи на нашия свят. Затова обича да работи с деца, да ги вдъхновява за необикновените картини и кукли, които няма да намерите в друго ателие…
Боряна Занова работи с деца повече от 15 години. Създава своята „Работилница за игри и мечти” и не спира да намира нови извори на творчество, в които въвлича младите си приятели. А те наистина са нейни приятели и довереници – само ако видите как се разбират с една дума или поглед!
Боряна има много осъществени мечти, но най-голямата от тях все още не е станала реалност. Тя мечтае да направи музей на българското детско изкуство и смята, че е съвсем редно да се посвети на тази мисия сред многото други, които има. Отскоро е издател на списание „Час по щастие”. Що за име е това, ще попитате, но художничката си има готов отговор: на едно място са събрани многото мигове на щастие, които ни сполитат и се получава „Час по щастие”.
Освен, че раждат изкуство, малчуганите споделят и своите мисли за творчеството и впечатляват своята довереница с неочакваните си прозрения, които художничката е записвала:
Светът на рисунката за мен е нещо необикновено. Когато рисувам аз се впускам в едно невиждано и измислено приключение и създавам любимата си картина. Бих била истински щастлива да я видя в музей на детското изкуство”
Ани Дошева, 10 г.
Рисуването за мен е като нов свят, в който мога да си измислям и творя неща, които с очите си не съм видял”.
Никита Николов, 10 г
Това е истина.
Това съм аз.
И аз мога да докажа,
че мога да рисувам.
Цветът е като маслодайна роза.
Цвети Ваньова, 11 г.
Работилницата е като любим дом. С рисунката и пластиката мога да изразя себе си.
Стефан Тасев, 12 г.
За мен рисуването е свобода и удоволствие. Пластиката трудна и интересна. А това, че ще дарим картините, малко ми е мъчно, но се радвам, че ще направим другите щастливи.
Ели Пиперова, 12 г.
Светът не се състои от граници и държави, а от доверие и любов
Децата и тяхната вдъхновителка от „Работилницата за игри и мечти” не се ограничават само с творчество. Техните добрини достигат до детските болници и отделения, които са украсени и с чудните им пластични картини. Малките творци обикалят детските домове за деца в неравностойно положение и учат своите връстници да рисуват и мечтаят. Имат много последователи.
В какво вярва Боряна? – „Разбира се, в Бога! Знам, че нямаше да намеря себе си и ангелския свят на децата, ако не вярвах. Знам, че вярата ме опазва, дава ми сили и позитивност. За мен изкуството и вярата са преплетени в плетеницата на живота. Смисълът на всичко, което правя е свързано с радостта да обменям любов с хората. Ние можем да станем по-богати и по-щастливи, ако ни хрумне да се обичаме повече и да си помагаме. Тогава животът ни се превръща в чудо.”
Децата художници вярват в силата на изкуството. Но заедно с това те започват да вярват в силата на доброто и са убедени, че между красотата и любовта има нещо общо. В навечерието на Коледните празници преди няколко години фондация „Изкуството и детето” заедно с детското студио „Пластична живопис” на художничката Боряна Занова подариха на Секцията по детска хирургия на Пирогов 22 картини-пластики, изработени от децата и тяхната ръководителка. Дарението бе пожелание за здраве към болните деца и любов към изкуството, което също може да лекува, като създава красива среда и хармония, внушава топлота и хубави чувства.
Отново за Коледа болните деца на Пирогов получиха 200 броя художествено изработени играчки-кукли, които да останат в кътовете за игра и да бъдат използвани от всички.
Вече стана дума, че картините от Школата на Боряна Занова са пластични и съвсем като живи – сякаш героите им ей сега ще изскочат и ще ви направят част от детското приключение, което придава гцветове на хубавите мисли”.
„Често са ми казвали, че болните дечица посягали към нашите картини, за да прегърнат куклите и героите, които са на картината. Ние това искахме – героите да продължават живота на куклите и приказките в нашите картини. Или пък обратното… ”
Ако се питате къде можете да срещнете своето дете със света на изкуството и с една жена с искрящи очи, която да му помогне да сподели безкрайния си детски свят и да направи от него пластчна картина потърсете Боряна Занова. Нейното ателие в началото на столичния булевард „Патриарх Евтимий” е скромното място, побрало детското лъчезарие в градската джунгла.
