Как стана така, че като вносител на проекта за сега действащия Закон за вероизповеданията Ви обвиняват, от една страна, че нарушавате свободата на вероизповеданията, тъй като законът признава екс леге Православната църква в България, което поставя другите вероизповедания в неравно положение, а от друга – има православни, които Ви обвиняват, че стоите твърде либерално по отношение на появилите се напоследък предложения за рестриктивни мерки срещу сeктите?
Всеки има право на свое разбиране по въпроса. Моето е, че твърденията, че БПЦ е „привилигерована“ по отношение на останалите вероизповедания са несъстоятелни, а понякога дори злонамерени към православието. Към исканията, които се чуват тук и там за ограничаване на регистрацията на евангелистки, нетрадиционни и нови религиозни деноминации трябва да се отнасяме с голяма предпазливост. Всяка религия смята себе си за единствено истинна и изключителна. Това е въпрос на вяра. И в този мисъл разбирам тревогата на някои православни среди за т.нар. „секти“. Но трябва да сме наясно, че в България не живеем само православни и освен това съвременната демократична държава е светска. Всеки човек има право да изповядва религията, в която вярва, или пък да бъде атеист без държавата да му пречи, освен ако, казано най-общо, нарушава правата на другите. За Божията истина БПЦ трябва да се бори със слово и пример, а не като иска държавата да въвежда забрани и ограничения за другите вероизповедания. Това важи и за отношението на всички други деноминации към БПЦ.
Защо станахте вносител на този законопроект? Каква е Вашата лична мотивация?
Законът за вероизповеданията, който внесох още в първия ден на 39-то НС, не е нито самоцелно хрумване, нито пък резултат от нечие внушение. Политическата инициатива за неговото внасяне се базира на едно трайно разбиране за ролята на БПЦ в българското общество и за необходимостта от реална свобода на всички религии в България. Този закон беше важен знак за волята на новото мнозинство през 2001 г. да се прекрати държавната намеса в делата на БПЦ, която намеса беше стигнала до скандални мащаби при управлението на Иван Костов и Стефан Софиянски. Иначе още в началните години на предизвикания от правителството на Филип Димитров през 1992 г. разкол бях част от онези обществени и студентски среди, които правехме живи вериги в защита на манастири и храмове в Софийско, Търновско и Плевенско от попълзновенията на разколниците, пишехме протести до тогавашния кмет на София Янчулев и сигнали до прокуратурата и до международни институции в защита на Църквата. По-сетне, като председател на Асоциацията на младите юристи, още през 1999 г. предложих на вниманието на Светия Синод на БПЦ идеята за нов закон за вероизповеданията. Влизането ми в парламента през 2001 г. даде възможност тази идея да се осъществи с подкрепата на Светия Синод, на тогавашния премиер Сакскобургготски и на широката общественост. Повече от 150 хиляди души се свключиха в подписката в подкрепа на проекта, събирана в православните храмове.
Мислите ли, че православната общност има единна и убедителна позиция по отношение на изповеданията в България? Харесва ли ви това, което четете и чувате по медиите?
Състоянието на БПЦ не е по-различно от състоянието на цялото ни общество – объркано, проядено от профанизация, пропито от леност… Затова и отношението на много хора към БПЦ е толкова противоречиво или даже негативно. Много често обаче хората смесват отношението си към отделни личности или техни прояви, с отношението към институцията. Аз самият не одобрявам много неща в поведението на висшия клир. Като започнем от това, че има хора, които просто нямат нужните качества или пък са носили пагони под расото. Или пък такива, които крият нездрави бизнес интереси под църковните си одежди. Но това не може да е причина за заклеймяване на Църквата въобще. Искрено се надявам по-новите поколения духовници да променят нещата.
Защо според Вас е важно православните да осъзнаят значението на свободата на вероизповеданията?
Защото не живеем в мрачното средновековие. И България е държава на всички свои граждани без оглед на етнос и религия.
Имате ли позиция по дебатите около религиозното образование в училищата?
Още през 2003 г. на една дискусия по тази тема в Богословския факултет подчертах, че подкрепям въвеждането на религиозно образование в училищата, но при положение, че родителите ще могат свободно да решават две неща: първо, дали да запишат детето си в такива часове; и второ, какво вероучение да посещава детето – православно, католическо, мюсюлманско и пр.
Ще припомня Конституцията, за онези, които рядко или въобще не я четат. Чл. 37, ал. 1 повелява:
„Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.“
Това е не просто наша конституционна норма, а и безусловен международен стандарт за правата на човека.
