Човек трябва да бъде интелигентен. А ако професията му не изисква интелигентност? Ако не е могъл да получи образование поради стечение на обстоятелствата? Ако обкръжаващата среда не му позволява? Ако интелигентността ще го направи „черна овца” сред неговите колеги, приятели, роднини и ще му попречи да изгражда близки отношения с хората?
Не, не и не! Интелигентността е необходима при всички обстоятелства. Тя е необходима едновременно и на околните, и на самия човек.
Нейното значение е преди всичко, за да ни помага да живеем щастливо и дълго. Да, дълго! Защото интелигентността е еквивалентна на нравствено здраве, а то е нужно за нашето дълголетие – както физическо, така и умствено. В една стара книга е казано: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята”. Тази мъдрост се отнася както за отделния човек, така и за целия народ.
Но нека най-напред да изясним какво е интелигентността, а след това – защо тя е свързана с дълголетието?
Мнозина смятат: интелигентният човек е онзи, който е чел много, получил е добро образование (дори предимно хуманитарно), пътувал е в много страни, владее няколко езика…
А всъщност може да притежаваш всичко това и да си неинтелигентен, както и да не притежаваш в значителна степен нито едно от тези неща, а да си природно интелигентен човек.
Не бива да бъркаме образованието с интелекта. Образоваността живее със старото съдържание, а интелигентността е създаване на нещо ново и осъзнаване на старото като ново.
Нещо повече: лишете интелигентния човек от всичките му знания, образование, дори от паметта му. Нека той да забрави всичко на света, да не познава литературната класика и най-значимите произведения на изкуството, да забрави най-важните исторически събития… Но ако въпреки това запази своята възприемчивост към интелектуалните ценности, любовта към придобиването на знания, интереса към историята, естетическия си вкус; ако успява да различи истинската творба на изкуството от грубата „кръпка”, създадена само за да впечатли; ако може да се възхищава от красотата на природата, да разбира характера и индивидуалността на другия, да влиза в положението му – като разбирайки го, помагайки му, не проявява грубост, равнодушие, злорадство, завист, а оценява личността по достойнство; ако проявява уважение към културата на миналото, навици на възпитан човек, отговорност в решаването на морални въпроси, богатство и точност на езика – разговорен и писмен – той ще бъде наистина интелигентен човек!
Интелигентността не е само в знанията, а в способността да разбираме хората. Тя намира израз в хиляди дреболии: в умението да спорим цивилизовано, да се държим скромно на масата, да помагаме ненатрапчиво (именно ненатрапчиво) на останалите, да пазим природата, да не замърсяваме около себе си – с угарки или с ругатни, с грозни идеи (това също е боклук, и то какъв).
Познавам селяни от руския Север, които действително могат да бъдат наречени интелигентни. Те спазваха удивителна чистота в домовете си; ценяха хубавите песни; разказваха случки от миналото, преживени от тях или от други; живееха почтено; бяха гостоприемни и приветливи; отнасяха се с разбиране и към чуждата скръб, и към чуждата радост.
Интелигентността е способност за вникване, за възприемане, за проявяване на търпимост към хората и към света.
Интелектът трябва да се развива, да се тренира – да тренираме душевните си сили, както тренираме и физическите. А тренировката е възможна и необходима при всякакви условия.
Известно е, че тренирането на физическите сили е предпоставка за дълголетие. Но малцина осъзнават, че за да постигнем дълголетие, по аналогичен начин е нужно да упражняваме душевните и духовните си сили.
Злобната реакция към околните, грубостта и неразбирането са признак на душевна и духовна слабост, на неспособност да се живее… В препълнения автобус се блъска слабият и нервен човек, който реагира неадекватно на всичко. Спорещият със съседите е човек, неприспособен към живота, глух душевно. Естетически невъзприемчивият е също нещастен човек. Онзи, който не умее да се постави на мястото на другия, който приписва само зли намерения на хората и е вечно обиден – е човек, ограбващ не само своя живот, но пречещ и на останалите да живеят. Душевната слабост води до физическа слабост. Не съм лекар, но съм убеден в това. Дългогодишният ми опит ме е убедил.
Приветливостта и добротата правят човека не само физически здрав, но и красив. Да, именно красив.
Изкривеното от злоба лице става безобразно, а движенията на злия човек са лишени от изящество – не става дума за придобитото изящество, а за природното, което е несравнимо по-ценно.
Социален дълг на човека е да бъде интелигентен. Това е дълг най-вече пред самия себе си. Залог за лично щастие и „аура на доброжелателност”, насочена навън и към собствената ни личност.
Всичко, за което разговарям с младите читатели в тази книга, е призив към интелигентност, към физическо и нравствено здраве, към красотата на здравето. Да бъдем дълголетни като хора и като народ! А почитането на родителите следва да разбираме в по-широк смисъл – като почитане на всичко най-добро в миналото; миналото, което е баща и майка на нашата съвременност. Да принадлежим към тази съвременност е огромно щастие.
Дванадесето писмо от книгата „Писма за доброто и прекрасното”. Превод: Радостина Ангелова
