Няма нищо по-хубаво от това да си спомняш за Христос. Да си спомняш за Него всеки ден, всеки час. Онзи, който си спомня за Него, няма да съгреши, и което е най-важното, животът му никога няма да бъде тежък и непоносим. Защо да вземам пример от хората, които, макар и да зная, че са добри, все пак имат някакви недостатъци, които умело крият? Христос затова се е родил като човек – за да може да ни послужи като пример в живота. Неговият живот е бил преплетен с радост и скръб, Той се е изморявал и е отпочивал, огладнявал е и е ожаднявал, веселял се е и е тъгувал – така, както и ние. За всеки случай в живота Той ни предлага пример как да постъпим. Затова и казвам: винаги трябва да си спомняме за Христос!
Жадни ли сме за богатство, блясък и разкош?
Само да си спомним, че Син Божи се е родил в пещера върху слама – и тази жажда е в Негова власт, но въпреки това Той лежи на сламата, ходи бос или скромно язди осле. Той не само не е желаел богатство, но е учел, че то най-често пречи на хората да се изправят и обърнат към Него. По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Стиснатият и алчен богаташ – това е най-голямото зло на земята. Такъв ще принесе всичко в жертва на парите: и честта, и приятелите, и семейството. От такива хора светът най-много страда. За скъперника блясъкът на парите е по-скъп от блясъка на слънцето. Богаташите скъперници правят всичко, за да увеличат своето богатство. Те са готови и сто пъти да се наведат над убит човек, за да извадят от кръвта му една дребна монета. Такива са разпнали и Христос, защото не са могли да позволят Той да омаловажава техния бог – богатството.
Кажете ми кой е по-щастлив: намръщеният богаташ, който ден и нощ прехвърля крайцерите в ума си и за когото звънът на парите прогонва всеки друг добър помисъл, или човекът, който винаги работи, пеейки, а сутрин и вечер се моли на Бога заедно със своето обичано семейство? На бедния му се струва, че богаташът никога не се е изморявал така, както той. Каква заблуда! Разкошът изморява и мъчи много повече от бедността. За ленивия богаташ е досадно и изморително дори и самото време.
Христос с много по-голяма радост посещавал дома на Лазар, отколкото двореца на Ирод: защото е знаел, че в първия цари труд, благост и доволство, а във втория: страх, намръщеност и недоволство. Щастието не е при този, който има повече земни блага, а при онзи, който има повече духовни блага. Мъдреците са преживели най-спокойно своя живот, защото са имали най-много духовни блага. Мъдреците са по-щастливи от царете.
Обидили ли са те хората? Отмъстили ли са ти враговете, изменили ли са ти приятелите?
Не скърби, но си спомни за Христос! Той е търпял много повече обиди, враговете жестоко са Му отмъщавали, а в последния час всичките Му приятели са Го оставили. Той е прощавал и винаги е бил спокоен. Когато издъхвал на кръста, молел Бога да прости на онези, които са Го приковали на кръста! Каква широка, велика душа!
Прости и ти! Обидите, които понасяш, са много по-малки. Отмъщението е в Моите ръце, е казал Бог. Спомни си, че има много творения, равни на тебе, които всекидневно получават обиди от тебе. Ти не чувстваш това, но те знаят и търпят. Христос не е обидил никого. Той е правел път и на мравката, и въпреки това драговолно понасял много обиди от хората. А ти не можеш да претърпиш обидите, ти, който на всяка крачка ги причиняваш на своя ближен. Трябва да знаеш, че грешките, които хората правят спрямо теб, ги правят поради своята слабост, и тогава ще ти бъде лесно да им простиш. Научи се да жалиш грешниците, а не да ги осъждаш. Онзи, който греши, е достоен за съжаление, тъй като не може да се овладее да не греши. Вместо да им се сърдиш, им предложи някакъв добър съвет. Не е победител онзи, който може да направи зло, а който може да го претърпи. Който прости, е по-голям от онзи, който се обижда.
Който претърпи докрай, ще бъде спасен.
Само тогава, когато се научиш да търпиш и да прощаваш на хората, ще можеш да се молиш на Бог да прости и на теб.
Тъжен ли си?
Престани да тъгуваш, а размисли оправдана ли е твоята тъга. Може би скърбиш заради загубата на своето имущество, защото се страхуваш, че няма да можеш да изхраниш себе си и семейството си? Не бой се, Бог ще се погрижи за това. Лекарство за тъгата е трудът. Който употребява цялото си време за работа, не му остава нито миг да скърби. Както леността е майка на всички пороци, така и трудът е лекарство за всички пороци. Тъгата е грях; и този грях може да се прости на човека чрез работата. Човешкият живот е кратък, а за този, който го прекарва в бездействие и леност, е още по-досаден: хората са тези, които вместо един товар, вземат на гърба си два. Който не работи, той не познава нито една от сладостите на живота: неговият живот е празен. За разумния човек е срамно да му посочват ценността на пчелата или мравката. Това са толкова малки и слаби същества, а при това с живота си служат за поука на ленивия човек. Има ли някой, който да е толкова неразумен, че да трябва да му се доказва ползата от труда и вредата от безделието? Това би било излишно и спрямо най-неразумните. Всеки може да забележи веселостта, задоволството и всички качества на здравото тяло и добродетелите на честната и праведна душа у човека, прекарващ живота си в непрестанен труд; и също така лесно може да се види, че тромавостта и болестта, недоволството и тъгата, всички пороци и прегрешения съпътстват ленивия човек. Безделникът няма нито здраво тяло, нито здрава душа, той е срам за човешкия род. Мъдреците през вековете са препоръчвали труда като лекарство срещу всички злини в човешкия живот. По-щастлив е животът на онзи, който вечер се чувства уморен от работа, отколкото на безделника, който, след като се е наспал през деня, се грижи как да прекара и нощта в лежане.
И в работата вземай пример от своя Спасител. Спомни си колко е работил Той и колко е направил през Своя земен живот. През деня е работел, а през нощта се е молел на Бога и отпочивал. Какво ти пречи и ти да правиш така? Вземи пример от Христос в неуморния труд, и тъгата бързо ще те остави; и при това се моли на Бога. Той, Който се грижи за птиците, няма да забрави и тебе.
Ако скърбиш заради неправдите в света, знай, че Бог знае всички неправди и че Той, Творецът на света, брои сълзите, които гонените и угнетяваните на земята проливат заради неправдите и несправедливостите. Няма грях, който ще остане в тайна, нито неправда, която ще остане ненаказана. Престъпникът се наказва тройно: от Бога, от своята съвест и от закона. Ако не го накаже законът, ще го накаже неговата съвест с угризения и мъки, а ако съвестта му е помрачена и не го накаже и тя, той няма да успее да избегне последното наказание, Божието. Малко неправди на земята са останали ненаказани, както са малко и злите хора, които не са се каели горчиво за своите злини и заради грубостта си към по-слабите от тях.
Бог е дал сила на силния, за да помага на слабия и да защитава немощния, богатство – на богатия, за да подкрепя бедния и да върши дела на милосърдие, мъдрост – на мъдрия, за да учи неуките и да напътства неразумните. Който употребява за зло тези Божии дарове, бързо ще ги изгуби. Търси ли някой доказателства и примери за това? Бих могъл да изброя много силни мишци, които са угнетявали и притискали слабите и немощните, а после сами са изсъхнали и са се разболели. Мога да изброя един куп богаташи, които не само не са помагали на бедните, но и са отнемали на гладния човек спечелената с мъка коричка хляб, заграбвали са и последната овчица от кошарата на най-последния сиромах, купували са къщи и посред зима са изгонвали от тях бедняка с малки деца, прогонвали са от прага си просяците и клетниците, и някои от тези богаташи са стигнали дотам, че на старини са чукали на чужди врати, просейки милостиня, а на други Божието наказание е постигнало чак синовете или внуците, които заради греховете на своите безумни родители е трябвало да страдат и да търпят презрението на всички хора.
Срещу неправдите трябва да се борим. Тъгата е знак за слабост. За когото и да се отнася неправдата, ти трябва да бъдеш еднакво подготвен да се изправиш срещу нея и да я изобличиш. Да гледаш равнодушно неправдата е същото, каквото и да вършиш неправда. Ако неправдата, причинена на твоя съсед, не те засяга, него също няма да го засяга неправдата, която ще ти бъде причинена утре. Това, което би искал другият да направи за теб, прави го и ти за него.
Христос е изобличавал неправдата и онези, които си служат с нея в живота. Той е знаел с какви нечестни средства си служат фарисеите срещу Него, и въпреки това не е скърбял, но още по-сурово ги е нападал. Вземи пример от Христос! Знай, че твоята скръб само ще даде кураж на негодните и зли хора. Не скърби, а стани и се бори със слово и дело. Винаги имай в ума си Христос. Бог ще ти даде сили, призови Го на помощ!
Или скърбиш заради смъртта на някого, който ти е скъп и близък? Страхуваш се от неизвестността, която крие смъртта в себе си?
Човек както не идва на света по своя воля, така и не зависи от неговата воля кога ще си отиде от света. Този, Който ни сътворява, Той ни и взема, както сеячът сее семето, и пак той жъне житото. Ако животът ти беше изпълнен само с мирис на рози, ако беше преизпълнен с радост и много по-дълъг, отколкото е, тогава би имало за какво да се скърби, но когато житейските пътища и пътеки на всеки човек са обсипани повече с тръни, отколкото с рози, тогава е истинско щастие, че този живот не продължава дълго. Днес ти скърбиш и плачеш над милия и скъп покойник, не подозирайки, че утре може други да плачат над тебе. Животът е кратък като искра от огън. Ако жалиш за умрелия, защото се разделяте, бързо се утеши, защото докато се обърнеш два-три пъти в този свят, вие пак ще се срещнете в другия живот. Преди смъртта Си Христос е казал на Своите ученици: още малко, и няма да Ме виждате, и след малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отца.
Житото, когато се ожъне, не престава да живее, защото от него се прави хляб, а хлябът се превръща в кръв, която струи в тялото на господаря и поддържа живота му. И ние, едва когато умрем, ще можем да живеем в живота на Твореца, защото ще се съединим с Него. Само онова зърно, което падне на земята и умре, принася много плод. Постарай се да вярваш на Христовите думи, и няма да те мъчи скръб поради смъртта. Спомни си за Неговите думи към учениците: вие ще живеете. Това е казал Той на живите хора. Вие ще живеете. Това значи: вие още не живеете, но тепърва ще живеете; този живот е кратък и скръбен, а вие още не познавате истинския живот, който е на света, в Бога.
Бог, Който е сътворил човека и го е въвел в този разумен свят, след смъртта ще го въведе, като разумен и съзнателен, в много по-разумен свят, в живот, който е несравнимо по-добър от този. Вярвай и се надявай! Бог ще възнагради вярата ти и ще изпълни надеждата ти. След разпятието е дошло Възкресението, а след смъртта трябва да дойде животът. Не се страхувай от смъртта, защото тя е край на мъките и болките на този живот и начало на блаженството. Не скърби за скъпия ти покойник, защото той преди теб е познал това блаженство, и затова е по-щастлив от тебе.
Христос доброволно е отишъл на съда на неправедните съдии, търпеливо е понесъл обидите и униженията и с много надежда е дочакал Своето последно издихание на кръста. Мъките са били страшни, но Той е знаел, че след всички мъки идва смъртта, чрез която се влиза в новия, вечен живот.
Спомняй си за Христос и не тъгувай.
Животът ти е станал досаден и тежък?
Това е болест на душата, в която няма любов. Наблюдавал ли си каква е природата при продължителна лятна суша? Земята е напукана, растенията са изсъхнали, полята са черни от изгорялата трева, животните са превъзбудени и унили. Такава пустош е в душата на човека, който няма любов. И както всичко се събужда за нов живот, когато обилен дъжд напои земята, така започва да живее нов живот и човекът, когато се напои с любов към Бога и света. Любовта е Божият дух на земята. В любовта е Бог. Животът никога не може да бъде досаден на човек, който чувства в себе си любов към Бога, като към свой Отец, и към хората, като към свои братя.
Любовта към Отец и към братята е естествена за всяко живо съзнателно същество. А че в душата на някои хора няма тази любов – това е, защото различни пороци и страсти са завзели цялата им душа и са изтласкали любовта от нея. В такива хора любовта може да се върне само тогава, когато очистят душата си от греховете и страстите. Нова заповед ви давам: да любите един другиго. Това са Христови думи. Толкова тежка ли е тази заповед, че да не може да се изпълни? Не, никак не е тежка. Напротив, много лека е.
Ти имаш много причини да обичаш хората, и да не мразиш никого от тях. Те са създания, които идват и си отиват, както и ти, които се раждат и умират, страдат и се мъчат, веселят се и плачат, грешат и се каят – също, както и ти. Свикни да гледаш на всички хора като на самия себе си, и тогава ще ти бъде лесно да ги обичаш, както обичаш себе си. Не забравяй, че преди да се родиш, и ти си бил заедно с тях в Бог Отец, и че след смъртта пак ще бъдеш с тях. Смятай себе си за частица от една огромна вселенска цялост, смятай и останалите хора за също такива частици. И както целостта е вечна, така са вечни и частите, и частиците, които я съставят. Виждаш ли, че с хората, които мразиш, си принуден да прекараш и този живот, и да живееш вечния, задгробен живот. Това ще те наскърби, защото ти се казва, че вечно ще живееш с хората, които ти изглеждат зли и опърничави. Но знай, че злото на земята възниква и остава.
Чрез любовта към ближните се проявява и любовта към Бога. Който не обича брата си, когото вижда, как ще обича Бога, Когото не вижда? Който обича творенията, обича и техния Творец, който обича хората, обича и Бога. Но трябва да обичаме не само на думи, но и с дела, и с истина. По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
Спомни си за Христовата любов! О, колко голяма и безгранична е тя! От любов към хората Той се ражда в слама и бяга от палачите на Ирод; от любов учи хората, изцелява ги и ги спасява, от любов търпи гонения и унижения, и накрая, от любов принася Себе Си в жертва. И когато имаш любов към Бога и ближните, тогава животът никога няма да ти бъде нито досаден, нито тежък.
Трите дни – това са три времена в живота на Христос. Първият ден е раждането, вторият ден – трудовете и търпението, а третият ден – учението. Всеки от тези дни ти предлага особена мъдрост. Първият ти показва великата Божия милост, вторият те учи на борба и търпение, а третият – на живот. Всичките три дни представляват една цялост, представляват вечност: и затова не можеш да мислиш за единия от тях без останалите два. Една мисъл за Христос извиква три спомена: Витлеем, Голгота, Възкресение. Или: Рождество, Разпятие и Живот.
Размисълът за тези три дни е възнасяне на небето, изправяне на себе си, утеха и окуражаване. Спомняй си за своя Спасител и размисляй за Него, за да можеш като цар Давид да кажеш:
„Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя”.
(следва)
Превод от сръбски Татяна Филева
