Разговор с художника Атанас Хранов
Картините ви ми въздействат опияняващо. Отсъства наставлението в тях, няма и предчувствие за агресия. Триизмерни красиви живописни приказки – така бих ги определил. Притесняват ли ви дефинициите, дежурните аплаузи за това колко високо се извисяват произведенията ви? Или това не ангажира по никакъв начин съзнанието ви?
Не, не ме притесняват. Но какво значение имат дефинициите, когато има и талантливи автори, които нищо не са завършили. Както едно време. Чиракували са при някой майстор. Не е имало никакви академии… Повече ме интересува доколко успявам да съм изразителен.
Писателят Александър Секулов, чиито книги обогатявате с ваши творби, макар поместени в умален мащаб, издаде ръкопис, озаглавен „Колекционерът на любовни изречения”. Имате ли усещането, че като художник сте колекционер на мигове, на изящни и почти уловими образи и спомени от… настоящето, които преследвате?
Основното занимание на човек, който се занимава с изкуство, е да усети дълбоко миговете, така да ги интерпретира, че те да стигнат до максимален брой хора. Сменям материалите, за да мога след време да върна към някои от тях с нов и свеж поглед. Умишлено бягам в различни посоки. От чистата пластика, от чистата живопис.
„Прекосяване на пейзаж” се казва една от картините в изложбата, която направихте последно в столичната галерия „Ракурси”. Друга – „Мъжът и тополовия пух”, трета – „Шкаф за облаци”. Звучи много поетично. В една статия ви наричат заедно със Секулов „професионални романтици”. Като „самотни играчи”, „ завършени егоцентрици”. Не се ли чувствате уязвим като такъв?
В професионален план не се чувствам уязвим. До голяма степен аз определям какво ще стане, какво не. В личният ми живот е по-различно. Не винаги държа всичко в свои ръце. А егоцентризма в изкуството помага, защото трябва да си вгледан в себе си толкова истински, когато твориш, че да го предадеш на останалите. Да изработиш универсален ключ, който да предадеш на хората. Колкото си по-добър в занаята, толкова ти е по-универсален ключа. Обичам заглавието “Шкаф за облаци”, да. За мен шкафът напомня за нещо старо. Място, в което се поставят лични вещи, които не използваме ежедневно. Работи, които не ни трябват всеки ден. Пазим ги дълго в шкафа, който е тайно и магично място.
Последната ви изложба в галерия “Ракурси” се казваше Curriculum Vitae, което преведено от латински означави „протичане на живота”. Идеята ви е за паралелните ни биографии – извън сухата информация къде и кога, какво сме работили. Вълнува ви съкровеното отвъд сивитата и препоръките евентуално от бившите до бъдещите работодатели. Но дали всеки е способен да изживее и осъзнае неповторимото, магичното, впит в баналността на злободневието?
Не всеки иска да го преживее духовното.То предполага по-голяма чувствителност, предполага и по-голяма отговорност към това, което правиш. Има хора с “духовни биографии”, които са с толкова силен отрицателен знак, че по-добре да не ги забелязваме…
Завършил сте дърворезба. Занимавал сте се със скулптура. Усетът за детайла, търпеливостта, с която постигате вашата образност – на дърворезбарството като занаят ли се дължат?
По-скоро е усещането за отговорност към картината. Не мога някак си да я претупам. Само колкото да запълни стените…
За духовния стаж детайла ли е по-важен?
Да… Но всичко е възможно, въпрос на усет е да нацелиш важните неща в живота. Да не се поддадеш на течението, на лесното, на хвалебствията. Човек трябва да се страхува много повече от успехите си , отколкото от неуспехите.
Доколко ви влияят наистина подхвърлени реплики, които сте чули „зад гърба” на картините си? Ласкаят ли ви оценките, или предпочитате да развълнувате искрено съвсем непублични, извън крясъка и суматохата на медиите, хора?
Стигам до широк спектър от хора… От високи критици до най-обикновени хора одобряват произведенията ми… Не мога да се оплача.
В работите ви се срещат повтарящи се образи – ключалки, котки (или сенки на котки), птици, зелени ябълки… Зрителят се понася като че по някакви въздушни течения, докато наблюдава приказките ви, странстванията ви. Заразявате като че ли с тайни всеки, който се взре в живописта ви?
Подсъзнанието обхваща магичното, нещата, които са извън логиката… Затова и картините ми са такива.
Умишлено ли използвате преобладаващи цветове?
Не знам какво за вас са преобладаващи цветове. Има моменти, в които откривам някои цветове. Кармин, например, това е бордо… В предишната си изложба “Астрономия на вишните”, която също беше в галерия “Ракурси”, го открих този цвят. Още не съм стигнал до сивото. Това е прекрасен цвят, но не съм стигнал до него…
Някои цитират откъси от любими книги. Възможно ли е творбите ви да се възприемат по същия начин – като цитати на изящното, на неподражаемото и изтичащото във времето?
Да. Картината е цитат. В този смисъл, че ти си концентрирал времето в нея. Опитвам картините да ми звучат по-скоро като дълги истории, да има пластове, подтекстове…
Доколкото знам пътувате от време на време с яхта. Пътешествията ли са вашето изкушение? Устоими ли са пейзажите, които прекосявате, докато сте по вода?
Най-прекрасното при яхтите е, че ти плуваш в пейзажа. Той не се повтаря никога. Животът става по-простичък, без условности.
Имате вид на човек, който рядко излиза от кожата си… Или по-скоро рядко излизате от хармоничността, която намирате в изкуството?
Опитвам се предварително да подредя нещата. Държа точно на тази хармоничност. Отбягвам хора, които търсят скандала, лесната слава.
Снимки – галерия “Ракурси”
