Червените яйца на Великден

Днес традицията да се сборим с яйца след църковната служба на Великден е запазил мястото си в честването на празника, но само като външни действия, докато значението им е забравено. Всички български традиционни обредни действия на Великден, и по-специално боядисването на яйца и сборването с тях, носят семантична (знакова) натовареност и символика.

Защо се боядисват в червено яйцата на Великден и каква е символиката на сборването с яйца?

Великден е християнски празник, на който се чества Възкресението на Христос. В обредната практика обаче са запазени по-стари вярвания от езическите времена, свързани с възкресението на природата. Точно този елемент „сродява“ християнския празник с езическото възприятие за преход към пролетта и лятото, в който природата циклично се преражда.

Има няколко популярни легенди защо яйцата са червени и шарени.

Те са свързани с Кръстната смърт и Възкресението на Господа, или с Божията майка и св. Мария Магдалена. Една римска легенда разказва, че преди да се роди император Тиберий, майка му Ливия гадаела с кокоше яйце, от което се измътило петле с необичайно голям гребен. Това означавало, че нейният син ще достигне най-високи почести в империята. Римляните имат и друго предсказание с яйце – то било на червени точки и предшествало раждането на император Марк Аврелий.
Според една легенда Дева Мария се опитала да подкупи палачите на Иисус с кошница яйца, за да не бъдат жестоки с него. Тя се разплакала, една сълза паднала върху яйцата и те се обагрили в чудни цветове.

Самият Христос, разпънат на Кръста, бил замерван с яйца. Когато докосвали Тялото му, те се превръщали в здрави обагрени в червено яйца.
Когато разпънали Христос на Кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце. Стичайки се върху яйцето, кръвта му го обагрила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено.

Според друга легенда в деня на Възкресението на Христос една жена вървяла по стръмна пътека с кошница яйца в ръцете. Срещнала я друга жена и се заговорили; първата казала: „Чу ли, Христос възкръсна“? Втората не повярвала и за да я убеди, жената с кошницата нарекла: „Ако е истина, яйцата ще станат червени“. Когато погледнали, яйцата наистина станали червени.

Св. Мария Магдалена тръгнала по света да разнася истината за Възкресението. Когато стигнала в Рим, нямала нищо друго за дар на императора, освен едно сварено яйце. Тиберий го приел, но се присмял на думите й: Христос не може да възкръсне, както бялото яйце не може да стане червено. На секундата това в ръката му поруменяло. Когато св. Мария Магдалена отишла в гробницата, за да помаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, яйцата, които носела за обяд, светнали във всички цветове на дъгата. С тези разкази хората обясняват боядисването на червени яйца на този ден.

Традиционно честване на Великден в България

Рано сутринта на Велики четвъртък стопаните дебнат кокошките и първото снесено за деня яйце е и първото, което боядисват – задължително в червено. С него бабата натрива буз­ките на децата и лицата на момите и булките в дома, които благославя с думите: „Да си бял(а) и червен(а) като червено яйце“. Това се прави за здраве и да са предпазени от магии, уроки и зли сили.

На този ден, още преди да изгрее слънцето, жените слагат две червени яйца в сито, постлано с ален плат, и го поставят на източно изложение, за да ги „види“ Слънцето като изгрее. После го слагат пред иконата – да пази дома, и то стои там до следващия Великден. Някъде поставят яйцето в раклата при чеиза на момата. Когато завали градушка, изнасят яйцето навън в двора, за да спре градушката. Ако някой се разболее, яйцето е използвано като цяр. В края на годината счупват яйцето и гадаят по него. Ако е изсъхнало и не се е развалило, всички в къщата ще са здрави – хората и животните, а урожаят ще е добър. Ако яйцето е развалено и почерняло, означава, че предстоят нещастия, болест, дори смърт. Народът обаче твърдо е вярвал, че това яйце, снесено точно на Велики четвъртък, няма как да се развали! После пускат яйцето от иконата в реката или го заравят в градината.

Броят на боядисаните яйца обикновено отговаря на броя на членовете на семейството. За оцветители използват естествени багрила – отвари от билки, ядки и др. Приготвя се и отделна кошничка за кумовете. Яйце се дарява на всеки гост, прекрачил прага на къщата. Особен смисъл имат тъй наречените писани яйца, наричани още шарени перашки. Те не са предназначени за ядене, а се подаряват на особено близки и обичани хора и се пазят като скъп спомен. За допълнителна украса се използват отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък. В манастирите се е практикувал друг начин за украса  – с помощта на миниатюрни ножчета монасите резбари извайвали върху черупката сюжети от Евангелието или чудни орнаменти, заимствани от църковните книги.

Обичаят е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък. Първо се преброяват – някъде броят им достига до 500-600 (по това време на годината кокошките снасят много яйца), защото се ядат чак до Спасовден, т. е. 40 дни. После се измиват и стипцосват – с вода и пепел, за да не останат петна. Най-напред се боядисват червените, после и другите в различни цветове. Боядисването е само през деня – на светло, и обезателно в собствената къща на жената, която има това задължение. В някои райони – например в Северозападна България, дори има практика яйцата да се боядисват тайно, за да не бъдат урочасани от лоши очи.

Обичаят да се боядисват яйца в нашите земи е заимстван от славяните през втората половина на V и началото на VI в. В Западна България шарените яйца се наричат „перашки“ – счита се, че името идва от праславянската дума „пер“ със значение „бия, удрям; бие град, удря гръм“, и от името Перун – славянският бог на гръмотевиците, чийто ден е четвъртък. Оттук и онаследената традиция да се боядисват яйцата в четвъртък.
Трапезата на този ден е богата – обредни хлябове с различни шарки (боговица), различни ястия с агнешко, козунак и най-вече червени яйца. Три са основните хранителни елементи, свързани с празника – великденското яйце, хлябовете и печеното агне. В България жените месят обредни хлябове, в които се слагат яйца. В България козунакът е дошъл в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.
На Великден всички семейства се събират в черковния двор или на някоя поляна, специално определена за сборове и общи трапези. Фамилиите си имат точно определено място, където постилат шарените си черги. В специален месал всяка стопанка носи от великденския хляб, боядисаните яйца, част от печеното агне и „куклите“ за децата – това са малки хлебчета, наречени „великденски кукли“, за момченцата – човече, а за момиченцата – гълъб, символ на Светия Дух.

Великденските яйца се носят на църковната служба. И когато свещеникът каже „Христос Воскресе!”, хората излизат от храма и се сборват с яйцата. Отговяването от поста става именно с великденско яйце. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже най-здраво (борец, борак, кълцок, къцач) ще е здрав през годината. Търсенето на най-здравото яйце е сред най-неотменимите традиции. Черупките от счупените яйца се залепват с тесто на горния праг на вратите, за да не влезе зло вкъщи.

Яйцето в древните митологии и религии преди християнството. Космическото яйце.

Индуистката, египетската, китайската и гръцката, финикийската, японската и др. митологии имат учудващо сходни традиции относно възприемането и символиката на яйцето. Според легендите Вселената произлиза от Космическото яйце, което съдържа всичко съществуващо и всички потенциални възможности в ограниченото пространство на черупката си,  символизирайки тайната на живота, сътворението и възкресението. Космическото яйце, зародиш на вселената, внезапно се взривява и от него се ражда всичко съществуващо.

В Китай яйцето е символ на цялостност, жълтъкът означава небето, от което произлиза Слънцето, а белтъкът ражда Земята. При сътворението на света Космическото яйце се счупва и неговите две половинки образуват земята и небето. „Златното яйце“ символизира слънцето. В древноегипетската култура от Космическото златно яйце се излюпва Слънцето – бог Ра. Вътрешната част на гробницата е наричана „яйце“, в която мумията влиза в отвъдния свят. В индуизма божествената птица снася Космическото яйце от изначалните води. Брахма изскача от златното яйце, а двете му половинки образуват Небето и Земята. В яйцето съществуват в зародишен вид континентите и моретата, планетите и частите на вселената, и боговете, и демоните, и човечеството.

Народите на Океания смятат, че първият човек се е излюпил от птиче яйце. В шумеро-семитската митология Космическото яйце осъществява сътворението на света. То съдържа всички цифри и букви от азбуката, показвайки, че всичко, което може да бъде номерирано или назовано, цялата човешка мъдрост се съдържа в яйцето. В будизма черупката на яйцето символизира духовната ограниченост и невежеството. Да бъде пробита и счупена, означава второ раждане и постигане на просветление, да се преодолее времето и пространството.

Траките боготворят яйцето като едно от проявленията на богинята  Майка. Те са вярвали, че наред с птицата, и яйцето е едно от проявленията на богинята  Майка. Те украсяват с линии и орнаменти фигурките и изображенията на древната богиня. Подобни декорации се използват от незапомнени времена до днес в някои краища на България при изписването на яйцата. Траките някога прогнозирали времето, „печейки” яйца на скала.
В гръцкия орфизъм яйцето е тайната на живота, творение, възкресение. Възникването на света от праяйцето е известно от орфическия мит за творението, от полинезийски, японски, перуански, индийски, финикийски, китайски, фински и славянски митове за първоначалото. Съответно много герои не са били родени, а са се излюпили от яйца.
Потенциално заключената в яйцето способност да ражда нов живот се асоциира с жизнената енергия, вследствие на което яйцето играе видна роля в знахарството и култовете за плодородие. Яйцето се е използвало и в погребалните обреди като храна, укрепваща покойника по неговия път в отвъдния свят.

Много символно обусловени обичаи имат за предмет яйцето, както например пролетния символ – великденското яйце като знак на пролет, събуждащото се плодородие и аналогията на споменатото възкресение от мъртвите. Слънцето и Луната също често се асоциират със златно и сребърно небесни яйца. Като образна алегория на цялостност, затворена в черупката, яйцето олицетворява планираното предварително сътворение.

През средните векове яйцето символизира четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворява земята, ципата – въздуха, белтъка – водата, жълтъка – огъня. В митологията животът и смъртта са винаги свързани, затова яйцето става символ не само на живота, но и на смъртта.
Яйцето присъства в обредната система навсякъде по света, при всички народи.  Римляните, галите, персите и китайците боядисват и разменят яйца при настъпването на пролетта, в чест на обновяването на природата след края на дългата и студена зима. Според тях яйцето има магически сили – то се заравя в основите на къщата, за да предпазва нея и нейните обитатели от зли сили; бременните римлянки с него гадаят пола на бъдещето си дете, булката настъпва яйце преди да прекрачи прага на новия си дом и т.н. Въобще яйцето е било необходимо при много обреди през езическите времена.

Яйцето в българската митология

В българския фолклор също има следи от космогонични представи, свързани с яйцето. В старинни детски песнички, изпълнявани в началото на пролетта, слънцето се означава като божествено яйце: „Слънце ле, слънце ле, Богово яйце, човекът е пиленце от тебе измътено, на света показано“. В друг подобен текст се казва, че времето е кокошка, а звездите са яйца, снесени от нея. Земята също се сравнява с яйце, червено и шарено: „Земята е яйчице, животът е пиленце, снесено от яйчице“. Запазени са и гатанки, които представят звездите като „небесни” яйца, например: Пълно сито с яйца, на средата патица. Що е то? (Небето със звездите и месеца)“. Или: Един кон из яйца ходи, а ни едно яйце не строши (Месецът и звездите). Друга любопитна гатанка представя яйцето като къща – още един символичен образ на вселената: Зид зидосано, вар варосано, нийде дупка няма“.

Известна е българската приказка за един баща, който издялал за децата си дървено яйце и го боядисал с червена пръст. През нощта насън му се явил един белобрад старец – дядо Великден, и го предупредил, че на другия ден в къщата му ще дойде злият магьосник, за да вземе и двете му дечица. „Но ти не се бой, рекъл дядото – дръж червеното яйце в ръката си!“ На другия ден бащата превърнал магьосника в малък черен бръмбар с помощта на яйцето, което заблестяло като слънчице. Хората разбили катинарите и освободили слънцето и водата. Дърветата се раззеленили, птиците и животните се завърнали по родните си места и земята възкръснала за нов живот. Оттогава хората празнуват Великден. Боядисват червени яйца и празнуват възкръсналата природа.

В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на  прераждането и възкръсването за нов живот.

Затова в началото се боядисват червените яйца, които имат целебна и предпазна магическа сила. Рефлексии от същия мит съдържат и поверието за съзвездието Квачка (Власци). Според преданието Господ спасил от потопа кокошката с пиленцата на една вдовица, като ги  превърнал в звезди. В периода от Гергьовден до летния Тодоровден  (или летния Вартоломей), когато „Слънцето се обръща към зима“, съзвездието не се вижда на небето. Това е така, защото небесната квачка се е скрила, за да излюпи своите пиленца. Съществува определена семантична връзка между поверията за космическата птица и народния култ към св. Тодор, чийто календарен празник поставя началото на пролетно-летния сезон. Традицията забранява през цялата Тодорова неделя да се насаждат яйца. Вярва се, че от такива яйца се излюпват пилета каракончовци, които ако прехвръкнат над човека, той умира и душата му става  вампир или караконджул.

Според народната вяра яйцето крие необикновена магическа сила – то предпазва от зли демонични сили. С него се правят и развалят магии. При посрещане на булката в новия дом, свекървата пуска през пазвата й яйце, за да е плодовита. Същото обредно действие се извършва от кумата, когато разбулва младоженката при първото й отиване за вода.  При първото къпане на новороденото бабата поставя във водата яйце, за да бъде по-здраво и предпазено от зли духове (нави). При смърт на мястото, където е умрял човекът, се чупи яйце, за да не умре друг и за да не се връща душата на покойника. Възрастни жени заравят в гробовете варени яйца, за да не се превърнат мъртвите във вампири. Магьосниците заравят яйца под прага на къщата или край огнището, хвърлят развалени яйца в градините и кошарите, за да причинят злини и болести.
Яйца се даряват задължително и на лазарките, за да не вали градушка през лятото. Вярва се, че яйцата на някои птици притежават магическа сила. Яйцата на орела и лястовицата не се пипат, защото ще вали градушка или родителите на извършителя ще починат. С яйцата на щъркел или авлига се правят магии за любов и забременяване.

Някои специалисти считат, че традицията да се ядат варени яйца е съвсем прагматична – храната се запазва по-дълго време, помага на организ­ма, поизтощен след зимата и поста, да възстанови бързо жизнеността си. Така се раждат и състезанията с варени яйца – децата и възрастните се „борят” с тях, а чието яйце излезе бияч, негови са и късметът, и здравето. В Пиринско момците се надхвърлят с печени в жарава яйца. Другаде ергени и моми се задяват, търкаляйки перашки по поляните, с което помагат за плодородието на земята. Способът за полагане на рисунък с „писалка“, оцветен пчелен восък и други багрила е типичен за локалните традиции в Ихтиман, Етрополе и Ботевград, както и за някои села от Софийско и Търговищко.

Евреите и червените яйца

Еврейският празник Пасха се празнува по време на първия в еврейската лунна година месец нисан и бележи Божието избавление на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет, неговото извеждане оттам под водителството на Мойсей.

Историята на еврейския народ също познава символа на яйцето. Когато евреите избягали от Египет, те взели със себе си яйца за храна. Те били удобни за носене и сварени имали дълъг срок на годност. Евреите ги печали на пепел през нощта. Затова през първата нощ на еврейската Пасха в седар-чинията винаги има твърдо сварено или печено яйце. Печеното яйце символизира безкрайния цикъл на живота, на потомството и неговото продължение. Яйцата били включвани в приносите и жертвите, предлагани в храма в Йерусалим. Евреите винаги слагат яйца на саббат, при раждане или смърт, при всички важни моменти от живота, разглеждан като цикъл. Особено важно място им е отреждано при погребения, когато те образно са представяли смъртта и гроба. На погребения яйцето винаги е било варено или печено, като по този начин е символизирало гробницата, липсата на живот, който няма как да бъде обновен, тъй като в рамките на черупката е мъртъв. Затова яйцето трябва да се счупи.

Събитията, свързани с Христовото Възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. На трапезата по време на Пасхата яйцето символизира жертвата, а горчивите храни – робските мъки.

Християнството и старите традиции

С разпространението на християнската вяра във все повече нови територии възникват и различни идеи за това, как тя да се отнася към местните обичаи и традиции. Според някои християните трябва изцяло да изоставят своите културни традиции, докато според други християнството трябва да съхрани местните обичаи, но като им придаде нов, християнски смисъл. Така символиката на пролетния празник Великден започва да се свързва с Възкресението на Иисус Христос. Яйцето символизира вече не прераждането на природата, а на човека. Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицетворява гробницата на Христос и отместения камък. Според Православната църква червеният цвят се свързва с Христовата кръв и кръстните мъки на Спасителя, обредните хлябове са Неговото Тяло, а яйцето означава Неговото Възкресение. Яйцето, което изглежда мъртво, всъщност носи в себе си живота – символ на победата над смъртта.

Червеният цвят

Според психолозите, червеният цвят е най-старият цвят, познат на човечеството. Благодарение на езикознанието знаем, че думата „червено“ е сред първите 20 думи по честота на употреба в различните езици. Първата връзка на червения цвят е с кръвта – на убитите животни, при жертвоприношенията на животни и хора, кръвта на Иисус Христос, пролята на Кръста за опрощение на греховете.
Червеният цвят се свързва и с огъня. Червен е и „дяволът в яростта си“. В същото време червеното сърце символизира любовта. Червени са тогите на римските сенатори и плащовете на кралете в знак на това, че са господари над живота и смъртта – червеният цвят тук е символ на царственост, сила и власт.

Червеното е и цветът на Марс – бога на войната. Първоначалният цвят на римското „кърваво знаме“ е червен, издигането му е знак за нападение. Червеният цвят е цветът на победителите. Червеното внушава крепко здраве, енергичност, темпераментност, увереност, жажда за живот, любов, здраве и продуктивност, и в същото време – агресия, възбужда тялото като при стресова ситуация, което произвежда адреналин. Накратко – червеният цвят се свързва най-вече с любовта, огъня и кръвта.

Във фолклора червеният цвят е изключително знаково натоварен. В ритуалите на преход – сватбата и погребението, в които се преминава от едно състояние в друго, червеният цвят е особено използван. Булото в традиционната сватба е винаги огненочервено и има предпазно-репродуциращо значение – предпазва днес, за да може утре родът да се възпроизведе успешно. Ризата и роклята на невястата универсално са с бял и червен цвят. Червеното се свързва с агресията на мъжа при проливане на девствената кръв на булката, а по отношение на жената – с нечистата менструална кръв. Паралелът „жена-земя“ има връзка с древното преклонение пред Великата майка, в което червеното има значение на плодовитост.
По отношение на огъня и връзката на червеното със Слънцето, то има противоположни значения – култивираният, животодаряващият огън в семейството и природният разрушителен огън. Той изразява живия активен, действен дух.

Червените яйца на Великден

Обредът на боядисване на червени яйца и сборването с тях на Великден възниква в древността и е свързан с дохристиянските традиции. По същество той е формиран на митологична основа във връзка с някои народни представи за яйцето като символ на непрекъснатата обновителност на жизнените процеси в природата. С течение на времето практиката за приготвяне на яйца и свързаните с нея пролетни обичаи и обреди са усвоени от християнството и включени в неговата традиция. Въпреки това първоначалният езически характер на обичаите и на обредните практики, свързани с яйцата, се запазват дълго време функционално и семантично непроменени с изключение на формалното им преосмисляне.

В традиционната великденска обредност червените яйца са имали две основни функции: предпазна (охранителна) и продуцираща (стимулираща). Въз основа на аналогия с езическите представи за едновременното действие на предпазните и продуциращите свойства на яйцето и на червения цвят, повечето от тези практики трудно могат да бъдат различени по функция една от друга. След настъпването на християнството ролята на яйцето не се променя, различна е само символиката – от прераждане на природата, тя се свързва с Възкресението на Иисус Христос.
Яйцето е символ на живота, плодородието и пречистването, на обновителните процеси в природата, на прераждането и прорастването, на цикличността и прехода и т.н., като оплодителен символ или символ на жизнените сили и процеси. На тази основа е и връзката на великденските яйца с култа към Слънцето и с култа към мъртвите. Към първообраза на великденските яйца отвеждат в частност и някои космогонични представи и вярвания в българския фолклор. Те отразяват възгледи за произхода на Вселената от яйце, за тяхното взаимно уподобяване по строеж и същност или за осмисляне на яйцето като своеобразен микромодел на Космоса.

Боядисването и орнаментирането на яйцата за Великден в миналото е задължение еднакво както на младите жени, така и на възрастните. За момите боядисването и орнаментирането на яйцата е дейност, в основата на която заляга особен вид изпитание в пряка връзка с предстоящата им женитба и се изразява от една страна като проява на умение, а от друга – като готовност за контакта им с червената боя, своеобразен предопределящ знак за предстоящото им преминаване към групата на омъжените жени. За възрастните жени досегът с червената боя се изразява с идеята да се обезпечи безпрепятственото им „преминаване“ и „съществуване“ на „онзи свят“.

Яйцето се осмисля като символ на жизненото начало. Червеното великденско яйце е обредна храна, символ на възкресението, който крие в себе си огромна магическа сила. Счупвайки черупката му, ние освобождаваме тази сила, а изяждайки го – я поглъщаме. Яйцето се възприема като символ на Вселената и живота, представени като кръг, какъвто кръг е и вечният живот. Златният жълтък символизира бога-слънце, бялата черупка – бялата богиня, а цялото яйце – възраждането. Затова като символ яйцето е свързано с пролетта, времето на възраждането на земята след дългата студена зима.

За древните земята се възражда по същия начин, както яйцето ражда живота.

Важна роля имат и ритуалните хлябове и козунаците, които са своеобразна житна жертва в чест на възраждането – те възпроизвеждат смъртта, погребването на зърното и неговото възкръсване, израстване. Самият хляб е не само продукт, но и символ на плодородния процес. Козунакът е сладък обреден хляб, който традиционно се e приготвял само за Великден, защото символизира Тялото на Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта Му. В християнството те символизират безсмъртието и възкръсението на Христос.
Чукането с яйцата е метафоричен „сблъсък“ между личните светове на хората, сблъсък, в който оцелелият спечелва здраве и щастие.  Идеята, че яйцето съдържа зародиша на света и живота, би могла да се съотнесе към „сборването“ с яйца – счупената черупка означава освобождаване на съзиданието и повторното раждане на света, за възкръсването на Бога, на природата и социума. Счупването на яйцето символизира счупването на портите на ада и победата на живота над смъртта.

Някъде съществува обичай в последния ден преди началото на поста, на Сирни заговезни, да се яде бяло печено или твърдо сварено яйце. То символизира „стария Адам”, чрез когото в света навлезе смъртта. Краят на поста е отзнаменуван отново с яйце – този път червено, което символизира „Новия Адам” – Христос. Затова то е първото нещо, което се яде след края на поста. Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. Но вече претворен в нова светлина, Великденският празник изразява най-пълно същността на християнската вяра във Възкресението на Христос и възкресяването на праведниците за вечен живот.