Eдва ли през апостолските времена или в първите векове на Христовата църква някой се е замислял, че въпросът с езика на богослужението и на молитвата ще бъде проблематичен и дори, че ще се превърне в бариера за пълноценното участие в литургичния живот на различни църковни общности.
В каноничните постановления никъде не срещаме санкция, която да е обвързана именно с неправилна употреба на даден език в богослужебен контекст, или предписания относно употребата на специален език за нуждите на Църквата. Затова и съвременният проблем с понятността на богослужебния език в различните православни църкви и в Римокатолическата църква би изглеждал доста странно, ако го пренесем в първите векове, когато християнството се утвърждава и постепенно измества езическите култови практики. Проблем от такова естество в онова време не съществува, иначе би намерил място в каноническите формулировки на вселенските събори…
Пламен Иванов
Цялата статия „Език, на който да се молим“ можете да прочетете в новия брой 8/2012 на сп. Свет.
