(Откъс от разговора на Ралица Кръстева с Юлия Станкова)
Въпросите, които си задаваме, никога не свършват. Скитаме след тях през целия си живот, и когато сами не успяваме да намерим отговорите, започваме да питаме другите.
Юлия Станкова говори също толкова силно, колкото и рисува – толкова силно, че буквално забравях всеки следващ мой въпрос, толкова силно, че ми даде отговори и на въпроси, които не зададох на глас, но отговори, в които отдавна се препъвам. За мен нейната изложба „Обратният път към Рая” в ателие-книжарница „Къща за птици” е безспорно доказателство за това, че изкуството няма за цел да те накара да осмислиш която и да е идея, а да те накара да я преживееш. Доказателство за това, че съкровените отговори, които търсим, неизменно са там – на всяка малка крачка по пътя, и единственото, което е необходимо да направим, е да ги преживеем. Усилие, в което, както казва самата Юлия, се съдържа смисълът на всичко…
* * *
В какво се състои разликата между една икона и една Ваша работа?
Иконата е изображение, пред което човекът се потапя в молитвено съзерцание. Моите картини не предразполагат към молитви, а към диалог. Не мога да се въздържа, обаче, да не спомена за иконописния канон, който според мен е изкуствено привнесен в по-ново време. Византийските майстори ме удивляват със свободата си – те не са следвали канони, а в изкуството им ги е водила разгорялата се в тях любов към Бог. Иконописта непрекъснато се е променяла през вековете, преминавала е през различни периоди, била е повлияна от различни култури. Но да не забравяме, че това изкуство се е развивало и разцъфтявало в една религиозна като цяло, възвишена и плодотворна среда. Иконописта в нейната византийска същност, ако мога така да се изразя, приключва живота си с краха на Византия. Затова днес ние казваме, че иконописваме, когато копираме или създаваме версии по образци, останали от византийския период.
Моите картини не следват конкретни, дошли от миналото образци, те изразяват мои лични прозрения и чувства. По-скоро в тях присъства византийският дух, византийската философия на образа. Модерното изкуство е също много силен фактор. Днес, от позицията си на съвременен човек, аз „споявам” изобразителната свобода на модерното изкуство с византийския дух, за да направя нещо ново и различно, което вероятно е възможно да възникне само тук, на Балканите, точно от тази дистанция на времето.
Византийската икона е лицето на Православието. Въпреки че тя е отминала във времето заедно с византийската духовна среда и е невъзможно да се възроди такава, каквато е била, тя е извънредно важна за нас, защото ни дарява с духовен ориентир и критерий.
Рисувате антични и библейски сюжети. Защо?
Това е особено свързано с изложбата ми в „Къща за птици”, която съм нарекла „Обратният път към Рая”. В началната глава на Библията – „Битие” са кодирани истини за нас, които носят изначално важна информация. Като четем първите страници на Библията за сътворението на човека, ние не трябва да ги приемаме буквално, убедена съм в това, а да търсим техния философски смисъл, който е валиден за човека във всички времена. Една от моите ключови библейски композиции е „Напускането на Рая”. Подчертавам „напускането”, а не „изгонването” – едно клише, което ни отправя в погрешна посока, според мен. Вярвам, че Бог-Отец не е приел напускането на Адам и Ева като грях, а като възможност да пораснат…
Цялото интервю с Юлия Станкова можете да прочетете в новия брой 8/2012 на сп. СВЕТ.
