Д-р Предраг Драгутинович
Каква точно е била ролята на жените в Църквата според свидетелството на текстовете на Новия Завет? Как да разбираме думите на апостола, че жените трябва да мълчат в църква (1 Кор. 14:34)?
Наред с по-значимите имена на жени в Новия Завет, на много места се споменават жени, които са играли важна роля в ранните християнски общества. Например в 16-а глава на Посланието до Римляни в поздравите се споменават следните имена: „Поздравете Мариам, която се много труди за нас” (Рим. 16:6); „Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа” (16:12). Наблягането на „труда” на споменатите жени насочва към тяхната ангажираност в християнските общества, и може би дори към техните мисионерски начинания. Така в 16 глава на Посланието до Римляни се споменават християнките: „Поздравете… Руфа, както и неговата и моя майка” (16:13), както и: „Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му” (16:15). В Посланието до Филипяни 4:2-3 четем: „Моля Еводия, моля и Синтихия да имат единомислие в Господа, … които се подвизаваха1 в благовестието заедно с мене”. Няма съмнение, че става дума за две жени във Филипи, които са мисионерствали заедно с апостол Павел.
Като се има пред вид всичко, което сме посочили дотук, възниква въпросът: как е възможно апостол Павел, който говори за това, че жените в коринтската църква се молят и пророкуват (1 Кор. 11:2-16), който много пъти се е ползвал от помощта на жените, някои от които са мисионерствали с него и са били негови сътруднички, да забранява на жените да говорят в църква, както четем в 1 Кор. 14:33-35: „Тъй е по всички църкви между светиите. Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът. Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква”.
Това изказване на Павел изглежда несъвместимо не само с всичко, което знаем за неговото мнение за жените от предишните текстове, но и съвсем естествено налага въпроса: какво да правят жените, които нямат мъже вкъщи или чиито мъже са езичници? Че в Коринт е имало такива случаи, знаем от 1 Кор. 7.
ГОВОРЕНЕ ИЛИ БЪБРЕНЕ?
Този проблем е бил забелязан отдавна и е имало опити да бъде решен по различни начини. Например отделни тълкуватели са опитвали да съгласуват 1 Кор 11:4-5 с 14:34-35 и са изтъквали, че във втория случай става дума за глагола „говоря” (λαλείν), който не се отнасял за молитвеното или пророческото говорене, а за празнословието и неуместното разпитване, което би могло да пречи на реда на богослужението. Други тълкуватели са акцентирали, вместо на глагола „говоря”, на съществителното „жените” и са твърдели, че апостолът в 14:34 мисли за омъжените жени, чиито мъже активно са пророкували в обществото. Заради мира вкъщи и установения ред в брака жените е трябвало да дават предимство на мъжете си.
Имало е предположения, че пророческото говорене в 11:5 се отнася само за неомъжените жени и девиците, които заради чистия си живот са били носителки на духовни дарове. В по-ново време все повече тълкуватели смятат, че стиховете 14:34-35 представляват една по-късна интерполация, т. е. в оригиналното послание на апостола е вмъкнат текст, който много напомня за 1 Тим. 2:11-12: „Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие”.
При всички случаи този проблем не е лесно да се реши. Единствено погледът към Античността – особено към близката до християнството епоха, – може да ни помогне по-добре да разберем какво е било отношението към мълчанието и говоренето на жените в обществения живот.
ЖЕНИТЕ В АНТИЧНОСТТА
Римският историк Ливий споменава, че през II в. пр. Хр. по време на Пуническата война римският Сенат издал закон, който жените са възприели като дискриминиращ, протестирали против него и издействали неговото отменяне.
При спора около този закон консервативният сенатор Порций Катон произнася една беседа против жените, в която говори за това, че мъжете не са подчинили в достатъчна степен жените в домовете си, затова последните смятат за себе си, че е правилно да участват във вземането на решения. Той сякаш се оплаква от ситуацията, в която жените, въпреки многото законни ограничения против тях, продължават да влияят върху обществения живот.
Гръцкият философ Плутарх казва: „Дори думите на една добродетелна жена не са за пред обществото и тя трябва да избягва публичното говорене… (жените) трябва да говорят на своите мъже или чрез своите мъже. Когато се подчиняват на мъжете си, тяхното поведение заслужава похвала”.
Филон Александрийски, еврейски мислител, пише: „Площадите, събранията, съдилищата, обществените задруги, масовите събирания… са само за мъжете, докато женският пол, противно на това, трябва да пази къщата и да си стои вкъщи”.
Имайки пред вид ситуацията, скицирана в текстовете на апостол Павел, както и общия дух на епохата, можем да заключим следното:
да се забранява на жените да говорят публично в античността не е било нещо необичайно. Такъв жест е бил част от обществения ред и господстващата социална йерархия. Патриархалните системи неумолимо са редуцирали ролята на жените до дома и домакинството и системно са се стремели да ги изключат от обществения живот.
РАННОХРИСТИЯНСКАТА ЕМАНЦИПАЦИЯ НА ЖЕНИТЕ
Четейки Новия Завет, от Евангелието до посланията, оставаме с впечатлението, че новата вяра предоставя на жените несравнимо по-широко поле за действие, отколкото околният свят. Срещаме жени апостоли, мисионерки, домакини на църкви и работнички на всички поприща на църковния живот. Евангелското послание за равенството на всички в Христа е било генератор на еманципацията на жените в раннохристиянските общества.
Впрочем, както видяхме в предходните текстове, едно такова принципно мнение на Църквата е могло да бъде и погрешно разбирано, например като схващане, че няма никакво значение дали си мъж, или жена. На такива опити се противопоставя апостол Павел, според когото полът, като свойство на сътвореното същество, е от съществена важност и като дар той трябва да бъде въплътен в общестността на Духа, Който не унищожава тварните идентичности, а ги издига до пълното им осъществяване.
Накрая, заповедта на апостола жените да мълчат в църква трябва да се разбира като педагогическа мярка, а не като общо мнение, произлизащо от убеждението за „малоцеността” на жената. Именно богослужението трябва да протича по определения ред, а не да бъде нарушавано от постоянни въпроси и неуместни коментари (λαείν). Затова апостолът нарежда такива разговори да се оставят за вкъщи и (омъжените) жени да се обръщат към своите мъже за всичките си недоумения. Това съвсем не значи, че жените трябва напълно да мълчат в църквата. Те могат да се молят на глас и да пророкуват, но неуместното говорене е забранено, защото в християнските общества всичко трябва да става „с приличие и ред” (1 Кор. 14:40).
Превод от сръбски: Татяна Филева
1 В оригинала: „които се потрудиха” – Бел. прев.
„Православие. Вестник на Сръбската Патриаршия”, бр. 1077.
