Има племе в Африка, където за рождена дата на детето не се счита денят на раждане, нито времето на зачеване, а моментът, в който детето се е появило като мисъл в ума на майката. Когато реши, че иска да има дете, жената се оттегля, сяда сама под някое дърво и започва да слуша. И слуша дотогава, докато не чуе песента на детето, което тя иска да се роди. След като чуе тази песен, майката се прибира при мъжа, който ще бъде негов баща, и го научава на песента. И когато двамата правят любов, за да заченат физически детето, понякога те пеят тази песен, като начин да го поканят.
След това, когато жената е бременна, тя научава възрастните жени от селото на тази песен, за да може, докато детето се ражда, жените и хората около майката да пеят, за да приветстват бебето. Докато детето расте, всички хора от селото научават песента му. Ако то падне или се нарани, някой му помага да се изправи и му пее тази песен. Ако детето направи нещо добро, или минава през трудностите на пубертета, тогава хората от селото му изпяват песента като начин да го поощрят.
В африканското племе има и още един случай, в който се пее тази песен на детето. Ако в някакъв момент от живота си човекът извърши престъпление или се отклони от правия път, той е завеждан в центъра на селото. Хората се нареждат в кръг около него и пеят неговата песен.
Племето смята, че поправянето на антисоциално поведение не означава задължително наказание; то означава любов и връщане на човека към истинската му същност. Когато разпознаеш собствената си песен, в теб вече няма желание и нужда да нараняваш.
И така продължава през целия им живот. В брака песните се пеят заедно. И накрая, когато човекът лежи на смъртния си одър, цялото племе му пее същата тази песен за последен път.
Може би не сте израснали в африканско племе, което пее песента ви в критични моменти, но животът винаги ви напомня кога сте в хармония със себе си и кога не сте. Когато се чувствате добре, тогава делата ви съвпадат с песента ви, а когато се чувствате ужасно – не. В крайна сметка, ние всички трябва да разпознаваме собствената си песен и да умеем да я пеем добре. Може да се чувствате прегракнали в момента, но помнете, че всички велики певци са минавали през това чувство. Просто продължавайте да пеете, и ще намерите пътя към дома.
Превод: Павла Сивова
източник: thegodmolecule.tumblr.com
