НАСЛЕДСТВО
От Теб се отделяме.
Загърбено познаване, Любов…
И няма да Те спомняме,
ако не ни оставиш
разводнения глас на кръвта,
вгорчения глас на съвестта
и най-страшния от всички гласове –
свободата ни.
И от първата си земя се отделяме –
колкото и да се търсим,
както и да се обикаляме,
каквито и да се намираме –
в Едем ще ни е коренът.
НАЧАЛО СЛЕД НАЧАЛОТО
Снишихме се.
Дори рамото на Адам
стана за мене високо.
И милувката му – трудна и грапава –
дори земята
стана за него висока.
Нямахме
труд без плевели, семена без дъжд,
зачатие без милост
и живот без родилна болка.
*
Раят е лице в лице.
Обърнем ли се гърбом,
посоката е друга…
И от сълзи не разцъфва нищо,
плачът не ражда хляб.
ЗНАК
Не удавихме
забравата,
страха си
и разврата си.
През смърт преплувахме
до милостта –
дъга,
родена от потоп.
ПУЛС
На отец Климент
Кой би помислил,
че в такова време, на такова място
ще дойдат Ангели
да потърсят десетина праведници.
Само толкова.
Но – родени и живели тук.
От бащите и синовете,
от майките и дъщерите –
десет. Нямаше.
Само срутени основи,
пепел под пепелта,
вик, затрупан с писъци.
Содом и Гомор ги нямаше.
Само очакване остана.
Светът все чака пак да затупти
в сърцата на праведници.
КЪДЕ Е РОБСТВОТО
Свободата и земният хляб до насита за всеки
са немислими заедно, защото никога,
никога няма да се спогодят помежду си.
Ф. М. Достоевски
По-добре робство,
отколкото глад.
По-добре изгнание,
отколкото ненамерена още,
неспечелена наша земя.
И манната – Божия обич –
не стига. Искаме
месо и риба!
Бог или гладът –
кой е по-голям?
По-лесно е – негодувание,
отколкото скрижали.
Народът се лута и губи,
иска несломими водачи.
Богоизбрани.
Печално насъщие човешко.
Отдавна вяра без чудеса не може.
ДО ТРЕТИЯ ДЕН
Дървото на живота е смъртно.
Плющи бичът на омразата
върху гърба на времето.
И плюят неплодилите
върху откритите сърца.
Сипят присмех
и никой не надава ухо за тишината.
А Истината е винаги кротка,
неусетна като дихание.
*
Вековете пият от водата,
с която Пилат си изми ръцете
и питат:
Що е истина?
Варава е вечната размяна,
мерилката в световните везни.
Варава е свободата –
както я разбират робите.
*
Назоваваме Те
легенда на наивните,
слабост на страдащите,
вяра на глупците.
Ние, верните, се заричаме
с пламенните думи на Петър,
а после греем дланите си
над мъждукащото огънче на оцеляването.
Живеем все в часа на Твоето издъхване,
Иисусе, Господи!
А някой трябва да дойде там,
където лежиш,
да почете мъртвото Ти Тяло,
да го помаже, умъртвеното,
за да види, че Си възкръснал.
*
Дървото на живота е кръстно.
Моя история, сила и вяра моя,
дай ми да преживея
до третия Ден!
Прости слепотата,
с която хранех очите си,
преди да прогледна.
Прости ми и многото думи,
защото гневът е многословен,
а Любовта е винаги кротка,
неусетна като дихание.
*
Светът купува и продава.
И вярата в Тебе. И отрицанието.
Въжето и тялото на Юда изгниха,
но трийсетте сребърника
не застояват и не гният.
Разпръснаха се по земята, завъртяха се.
Някой си е взел хляб,
друг – меч си е купил,
трети е принесъл жертва в храма.
Ако има двама гладни,
единият на трохи ще се зарадва,
другият от трохи ще озлобее.
Всеки ожаднява,
утоляването е различно.
Само Истина никой никога не си е купил,
само Любов никой никъде не е продавал.
*
Иисусе, Господи,
плющи бичът на омразата.
И силна съм – мога да плача по Тебе.
И слаба съм – още плача за себе си.
*
И все един и същи сън
навестявах и обхождах: Имах
Градина, красива като любов и истина.
Днес имам Дърво на Живота,
Любов на Кръст,
Истина на Кръст,
разпънато дихание.
Будувам вече само.
Данка Калчева, „Помня Едем“, изд. Омофор, С., 2017
