Дава ви се всяка власт на небето и земята. Идете прочее и научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал. И ето, аз съм с вас до свършека на века.
Матей 28:18-20
От 11 до 13 ноември 2016 г. в София се проведе семинар с практично обучение за лекари, здравни работници, преподаватели, студенти, докторанти и професионалисти, работещи в областта на медицината и науката, организиран от Международната организация на медици-християни (МОМХ) – България и Християнски център, София, с любезното домакинство на Библейска лига. Основната тема: „Благовестието на работното място – в лабораторията или в лекарския кабинет, в аудиторията или на мисионерското поле“, беше интерпретирана от осем български лектори и един гост лектор от Германия.
Една от нишките, които преминаха през всички теми и свидетелства, беше убеждението, че човешките проблеми и болести имат духовен корен. Колко често медицината е безсилна да помогне на страдащия, но лекарите християни носят в себе си надеждата, дадена им от Бога – винаги има шанс за всекиго, без значение каква е болестта и какво казва диагнозата, защото „няма нищо невъзможно за Бога“.
Затова призивът „Идете по целия свят…“ е също толкова важен, колкото „Стани и ходи“. Лекарят-християнин е изключително привилегирован – той може да проникне дълбоко в причината за болестта, отвъд „златното хапче“, което лекува всички болести. Днешният свят е пълен с предизвикателства, фармацевтичната индустрия се развива с главозамайваща скорост и вече има хапче за всичко. Съвременният човек няма време да търси отговорите на основополагащите за всяка личност въпроси, хапчето е в джоба му, на нощното му шкафче, в чекмеджето на бюрото му. Няма време да се запита „кой съм аз, откъде идвам и накъде отивам“, високоскоростният автомобил го чака пред входната врата, мобилният му телефон непрекъснато звъни. Възможно ли е човекът, създал всички тези чудеса на техниката и главозамайващи технологии, да има за прародител маймуната?!…
Днес никой не търси лекарство против епилепсия в двете мънички камъчета в бъбрека на лястовичката, нито лекува тази коварна болест с гривна, изкована от гвоздеите на потънал кораб, в която е поставена кост от сърцето на елен (преди да е умрял) – два много разпространени метода за лечение през Античността. Съвременните предизвикателства пред медицината са от друго естество, свързани с морала и ценностната система на обществото, благодарение на които човечеството прави всеки ден своя избор относно евтаназията, абортите, развитието на генетиката, модерните технологии, фармакологията и невробиологията. Лекарите християни са изправени пред този избор може би много по-често, отколкото всички останали хора. Какъв е отговорът на тези предизвикателства?!…
Един от най-важните модули в медицинския семинар беше посветен на отношението на лекарите християни към болните, опитвайки се да даде отговор на въпросите как да служим на пациентите, как да стигнем до техните сърца и да спечелим доверието им, където и да се намират те по света. По време на мисия човек попада в географски пространства, населени с хора, чиято култура и начин на мислене са коренно противоположни на онова, в което мисионерът е възпитан. Благодарение на мъдростта от Бога, християните могат да бъдат успешни при такива необичайни обстоятелства.
Призивът на Иисус Христос: „Идете по целия свят“, е свързан с предаването на опит към по-младото поколение и изграждането на ученици, по примера на нашия Господ. Талантът, заровен в земята, не дава плод. Но даването на мъдрост, знание, „талант“ на тези, които идват след нас, носи изобилно благословение. Ще ви запознаем накратко с някои от лекторите и техните примери.
Доц. Любка Танчева
Нови предизвикателства пред съвременната медицинска наука и влияние върху обществото
Институт по невробиология, БАН, МОМХ – България
На това обучение ще говорим как да използваме всички инструменти на науката, на медицината, на духовността за спасението на човешки души. Няма по-голяма цел на един човешки живот, независимо какъв е той и колкото и да е издигнат.
Избрах четири области, които според мен са емблематични за нашето време: генетиката, модерните технологии, фармакологията и невробиологията. Ще се постарая накратко да кажа какви нови неща са типични за нашето време и какви предизвикателства хвърлят те към нас като общество.
От началото на 1990 г. досега като цяло ние научихме повече за генетичната структура на хомо сапиенс, отколкото предишните хиляди години живот. И ако ние се възхищаваме на това, че Бог е записал в гена информация за това какви да бъдем, съществуват и други теории, от които интелектуалният елит на света се интересува. Това е една особена теория, която се нарича „Нищо повечество“ – убеждение, че ние не сме нищо повече, освен биороботи, подобни на компютри; само че вместо желязо и силикон, сме от плът и кръв и носим гени. Това е философия, която възприема нашите мозъци като компютри; че сме създадени да осигурим само оцеляване и възпроизвеждане. Това е т.нар. биологически редукционизъм, който е част от тази популярна съвременна култура. Но Бог не ни е създал биороботи и това е едно от предизвикателствата – как ще отговорим на това.
Ние живеем във време на много генни технологии и са увеличени възможностите за промяна и манипулиране на човешкото тяло до неузнаваемост – имплантират се, модифицират се, изкуствени гени се слагат в клетките на бозайници – това се работи в лабораториите. Имаме доста генно модифицирани растения, животни и хората казват: „Добре, а защо не и хора? Защо да не си подберем ние качествата на нашите деца, дали да са със сини очи, дали да са талантливи…?“ Въпросът звучи толкова логично, по човешки. Това е въпрос на време. Вече се помага генетично за такива заболявания. Оттук стигаме до втората тема – биоетиката, която е свързана с тези високи животоподдържащи технологии. Какво ни осигуряват те? Имаме органи, трансплантации, животоподдържащи апарати, имаме възможности да удължим живота си с година, две, ако имаме пари. Да не говорим за чудесата на пластичната хирургия – можем да се променим до неузнаваемост с помощта на силикона и какво ли не още.
А фармакологията? Имаме вече хапчета за всичко – за рак, за главоболие, за настинка, за грип, за депресия, за добрия живот, за настроение … – за каквото се сетите. Голяма част от лекарите са дистрибутори на лекарства. Официалната медицина отиде до крайности – на раздробяване на отделни органи – лекуваш се от нещо, но може да умреш от нещо съвсем друго, защото не лекуват целия човек, а само определени органи и системи. Забравяме, че ние сме едно цяло: дух, душа и тяло, триединни сме. И другият проблем е, че лекуваме симптомите, а не корена на заболяването – това е също сериозен проблем.
Пак в областта на фармакологията – безболезнената смърт или смъртта „направи си сам“ – евтаназията – подпомогнато самоубийство. Полипрагмазията (изписване на много медикаменти) – лекарствената болест, витаминни добавки вместо естествени храни и т.н. Да не говорим за синтезите на невротоксични вещества във военната индустрия, токсикологията, където се счита, че това е най-хуманното оръжие – така променят ума на човека, че няма нужда да се бият хората. Почват да се смеят, прегръщат се и няма нужда от битки, от войни. Имате ли коментар за това?
Последната емблематична област за нашето време – съвременната невробиология. Откритията в днешната невробиология са най-напреднали и може би това ще бъде големият хоризонт – умът, а не космосът. Има силни групи – както в областта на деменциите, така и по отношение на декодиране на невроналната активност. С други думи – това е начин да се четат мисли. Има много мощни скенери, които могат да четат реакциите и промяната в зрителната зона на мозъчната кора и да разбират за какво става дума, своеобразен речник и превод се прави на тази невронална активност.
Другото направление, в което доста се работи, това е т.нар. „резервни части за мозъка“. Знаем, че при редица заболявания – като Алцхаймер, Паркинсон, деменция и др. измират много неврони и се създават чипове, които се имплантират, за да могат да заместват липсващи невронални връзки в мозъка. Счита се, че тези чипове един ден като се имплантират в мозъка, ще бъдат наистина възстановени мозъчни връзки и цели области.
Теорията на Сингърс, която е много популярна, гласи, че стойностният живот на човека зависи от доброто функциониране на мозъчната кора, т.е. тази част от мозъка, която управлява висшите функции на съзнанието. И ако човек няма достатъчно добре функционираща мозъчна кора, той може да е човешко същество, но не е пълноценна личност. Това е цялата идея. Според нея такива неполноценни личности се оказват хората с увреждания – деца, с Алцхаймер, Паркинсон… Тъй като те не могат да живеят пълноценно, дайте да им помогнем да си отидат по-бързо… от съчувствие. Хората го четат и си казват: да, гледай колко хубаво и логично звучи. И колко измамливо е човешкото сърце. За какво да се мъчи човекът, той нито помни, нито знае… Но аз те питам – ако тоя човек е твоят баща или майка, дали така ще разсъждаваш?!
Господ наистина ни е дал език на учени, медици, специалисти, за да знаем как да говорим на уморени и отчаяни хора. И ние трябва да използваме този език, за да привличаме хората към Господ с това, което имаме.
