Благодарим на Мария Мавродиева, учителка в Гоце Делчев, която ни изпрати писмо малкоизвестната, по нейните думи, клетва, която учителите са давали пред чудотворната икона на св. Стилиян Детепазител в църквата „Св. Неделя“ в с. Сатовча, обл. Благоевград. Публикуваме клетвата без проучване на тази практика, като интересен пример на отношение към учителската професия, което в наше време се среща все по-рядко. С вярата, че не толкова политическите мерки, колкото личната мотивация, любовта, посвещението, чувството на самоуважение и достойнство на учителя и съзнанието за мисия са в състояние да преобърнат тежките проблеми на българското училище днес.
От редакцията
За живота на св.Стилиян знаем от книгата на архим. Хараламбос Василопулус.
Според житието св. преподобни Стилиян Пафлагонийски Детепазител бил роден в Мала Азия между 400 и 500 г. след Христа в Пафлагония, Мала Азия, покрай южния бряг на Черно море. Още от малък проявил стремеж към свят живот и добродетелност, изоставяйки земните страсти и користолюбието, с поглед към небесните богатства и вечния живот.
Св. Стилиян продал и раздал на църковни хора сиромаси всичките си притежания, получени в наследство от баща си. Богатствата на този свят той считал за окови, които го правят роб на тленното му тяло:
„Е, махнах острия бодил, дето ме беше приковал към желанията на смъртното ми тяло. А сега ме чака пътят към живота в истината“.
Този живот той открил в манастира, където се отдал на молитва и общение с Господа. Стремял се да живее богоугодно и „да разхубави душата си“, та така да си спечели дом на небесата. Най-голяма награда за него била да бъде близо до своя Бог и да се намира в Божията воля. Живеел като аскет, в най-строг пост и молитва, овладял до съвършенство „трите монашески добродетели (обета) – нестяжание (доброволна бедност), целомъдрие и послушание“, заради което станал образец на подражание.
Един ден св. Стилиян решил да напусне манастира и поел към най-отдалечени пустинни места, където не бил стъпвал човешки крак. Заживял в отдалечена пещера навътре в пустията. Хранел се с диви треви и бил близо до Бога и небесните ангели, които удовлетворявали нуждата му от храна, когато тя свършвала на земята. Така изминали десетилетия, борейки се „и с дявола, и със себе си, за да стигне до светостта“, според както Бог е повелил: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“. (Мат. 5:48).
Макар и далеч от света и хората, според Божията промисъл славата на Св. Стилиян като аскет и свят човек се разпространила надлъж и нашир. Започнали да идват при него хора, за да почерпят мъдрост и мир за неспокойните си умове. Мнозина и телесно бивали изцелени. При срещата си с човека, който носел на лицето си Божия образ, хората отхвърляли лошите си навици и се покайвали за греховете си, приемайки в сърцето си Бога. Душата им се изпълвала с животворната вода на Всемогъщия – небесното утешение чрез мъдростта на святия човек.
От всичко най-много Св. Стилиан обичал да помага на децата и искал да бъде техен пазител, защото знаел, че: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“ (Мат. 18:3). В отговор на това негово желание и молба, Небесният Отец го дарил с чудотворната сила да лекува болни деца.
От близо и далеч, лутайки се по трудните пустинни пътища, към пещерата на отшелника започнали да прииждат майки и бащи, които водели със себе си сакати и болни дечица. Пълен със състрадание и добросърдечие, св. Стилиян ги прегръщал в скута си, обръщал поглед към небето и отправял горещи молитви към Бога, Който държи съдбините на всеки човек в Себе Си. Ставали чудеса и знамения, изцеленията били придружени с радостни възгласи и сълзи на благодарните родители, които славели своя Небесен Отец за милостта Му. Много бездетни майки зачевали сред молитвата на светеца и раждали здрави деца.
Посещавали го също други монаси и аскети от близки и далечни манастири, които получавали ценни съвети от светеца и се завръщали с укрепена вяра. Внасял мир в споровете и неразбирателството между манастирите. Прославяйки Бога, св. Стилиян сам бил прославен от своя Небесен Отец до дълбоката си старост. А когато починал, никой не знаел къде бил погребан.
Св. Стилиян Детепазител е почитан светец от православните християни навсякъде по света. Покровител на кърмачетата и децата, на иконите е изобразяван като светец, държащ в прегръдката си младенец, а с дясната си ръка благославя пеленачета, деца, жени, които са бездетни или ще раждат скоро, или които вече са се сдобили с дете.
Има нещо символично в името му, което произхожда от глагола „стилоно“ в гръцкия език – „укрепва“ или „укрепващ здравето на децата“. Светецът се счита за помощник при проблеми с възпитанието на детето. Затова често е наричан и Чадозастъпник. Молят му се за изцеление на децата от различни недъзи, особено от „детешката болест“ (детски паралич), при безплодие и за помощ при раждане. Почитан е също и като покровител на педагозите и детските лекари, и се приема за патрон на педиатрията и педагогиката.
Празникът на св. Стилиян Детепазител се чества на 26 ноември, когато според народната традиция не се работи нищо вкъщи, за да не боледуват децата, които цял ден ядат варена царевица и питки, намазани с мед. Народният култ към св. Стилиян се практикува в южните български земи. В Родопите той е познат като „Щири“, в Пирин – „Шилимен“, „Щилиян“ в Странджа, а неговият ден е познат с имената „Щилено“ или „Детешки празник“.
Клетва на учителите пред иконата на свети Стилиян:
„Уповавайки се върху вечните нравствени устои на моята праотеческа вяра, в името на свети Стилиян Детепазител, в името на първоучителите и създателите на славянското писмо и четмо – св. Константин Кирил Философ и брат му св. Методий, в името на педагога, дефектолога и лечителя св. Климент Охридски, пред лицето на всички присъстващи, които взимам за свидетели и гаранти, се заклевам, че по силата на цялостно придобитите от мен педагогически знания и умения, ще върша напълно и правилно всичко, което е по повелите на педагогическата деонтология.
Тържествено се заклевам да уча и възпитавам всички свои ученици и възпитаници равностойно и без лицемерие, винаги и само според научните истини и знания, като развивам творческите сили и индивидуални способности.
Кълна се да помагам на ония от тях, които се нуждаят от особени грижи и внимание заради болестите, недъзите и страданията им.
Чрез педагогическото майсторство, обич и жертвоготовност да ги обучавам и помагам всячески, така че да се развиват и укрепват като пълноценни и здрави личности, с богат ум и разум, облагородени чувства и добродетелна воля.
Кълна се да бъда всеотдаен ратник на полето на просветата, образованието и културата.
Кълна се да нося в сърцето си мечтата за бъдното благо на моя род и родина, която да предам на своите възпитаници.
Навсякъде, непрекъснато, при всички условия да провеждам процесите на обучение и възпитание с непоколебимото любородно съзнание за голямата поета днес от мен отговорност пред бъдните поколения и със своето чувство за свещенослужение.
Заклех се!“
Съхранила: Мария Тодорова Мавродиева,
ст. учител в Първо основно училище „Св. св. Кирил и Методий“,
гр. Гоце Делчев
