Всеки народ има в историята си събития, които го вдъхновяват, консолидират и издигат духовно, високо над битките за ежедневно оцеляване и политически стълкновения, които впрягат общите усилия на всички в интерес на общността и няма противодействие отвътре, така щото силите се увеличават стократно и се случва чудо. През втората половина на XIX в. се случват няколко такива събития, приблизително през седем години – признаването на Българската екзархия, Априлското въстание и Руско-турската освободителна война, след която на картата се появява отново България след петвековно отсъствие. Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., което изправя неудържимия устрем на народа ни и идеала за обединена България срещу несправедливостта на Берлинския договор и Великите сили. Не за пръв път страната ни ще остане сама срещу целия свят и колко дипломатически усилия ще са нужни малко по малко да се разчупят ледовете около крехката ни държава и високомерието на онези, които държат в ръцете си съдбините на малките народи. Другото събитие, което по някакъв начин е свързано със Съединението, е провелото се седем години по-късно Първо българско изложение в Пловдив.
Това е момент, в който на българското правителство изобщо не му е до изложения или както казва Владимир Балчев: „Хич не му е до показни пируети по европейските подиуми“.1 България продължава да е в немилост след дръзкия акт на Съединението, Русия гледа намръщено и продължава да се сърди на избора на княз Фердинанд, който впрочем тогава не е признат от нито една държава. Стефан Стамболов си измисля вътрешни врагове и подгонва опонентите си, а не малко са и неговите истински врагове извън страната. Промишленото изложение изглежда немислимо – какво да показваме, като у нас все още няма работеща стабилна промишленост?!…
Но в тези екстремни обстоятелства, ако и да не сме имали икономическа мощ, то дързост сме имали в изобилие. Все повече българи пътуват в чужбина и се връщат с видения в сърцето си – България не просто да съществува, но да съществува достойно и на равна нога с другите развити европейски държави. След посещението на Захари Стоянов и Иван Андонов на изложението в Париж през 1889 г., когато Айфел построява своята желязна кула като входна арка, двамата българи мечтаят и в България да се проведе такова събитие.
Още на следващата година българският дипломатически представител във Виена Григор Начович прави предложение за организирането на земеделско-промишлено изложение в Русе и представя проекто-правилник за него. Изложението в Прага през 1891 г., отразено толкова възторжено в пресата, се явява катализатор на идеята за провеждането на българско изложение. Вече като министър на финансите Григор Начович назначава управителна комисия по уреждане на местните земеделско-промишлени изложения в Пловдив и Русе.
Тук за първи път се появява името на Пловдив като възможен домакин на изложението. Няколко дни по-късно комисията дава ход и задвижва подготовката на бъдещото изложение с цел „да познаем себя” и да покажем на света, „че сме будни, че следим пътя на цивилизацията”, според Григор Начович. Започва да излиза и специализирано издание „Нашето първо изложение„ (от декември 1891 до ноември 1892 г.), което подробно ни запознава с подготовката и провеждането на изложението.
Защо в крайна сметка е избран град Пловдив за провеждане на събитието? Макар и формулирано като земеделско-промишлено изложение, въпреки огромната икономическа полза и като стимулатор на българското самочувствие, в основата на това решение има и задължителна доза политическа мотивация. То е трябвало да бъде нещо като продължение на Съединението, утвърждавайки го съвсем и завинаги, в присъствието на дипломати от Великите сили, съседните държави и целия свят, самите участници в него, под звуците на духова музика и възторга от последните чудеса на техниката. Нещо повече, замислено е откриването да бъде на 6 септември – датата на Съединението, но впоследствие тя е променена поради отказа на Високата порта да подкрепи това решение. Тогава е определено откриването да се състои на 15 август, деня, в който княз Фердинанд полага клетва като държавен глава. Благосклонното отношение на Турция е важно за Пловдивското изложение, да стане такова, каквото е замислено – според официалните документи Пловдив все още е град, който е под зависимостта на Високата порта, а княз Фердинанд е временно управляващ Източна Румелия.
На 5 юни Франц Йосиф I, император на Австро-Унгария, приема българския княз Фердинанд в двореца си – направен е решителен пробив за легитимиране на българския княз и правителство, което изключително ядосва Русия. Султанът също приема делегация от български държавници за пръв път след Съединението – Турция е една от държавите, които ще участват в изложението. Колко хубаво би било, ако султанът изпрати атове, коне, коприна, килими, хубави овце и кози, овощия от вилаетите, населени с българи. Ако и да не е възможно българите да живеят в обединена България, на изложението единството може да се осъществи – павилионът на одринци може да бъде до този на българите от Охрид, Струга, Битоля… Блестяща е идеята да се открие павилион, в който да се представят български народни носии от всички области на Българската екзархия, населени с българи, но останали под турско след решенията на Берлинския договор – внушение по-силно от всякакви международни споразумения.
Всичко това обаче остава скрито в коридорите на дипломацията. Пловдивчани са обхванати от неописуем възторг. Имат на разположение 10 месеца да построят парка, павилионите, хотелите, където да посрещнат гостите от цял свят, участниците в първото българско изложение. Бързо трябва да променят не само старото буренясало турско гробище в източната част на Бунарджика в модерен европейски търговско-промишлен „музей на открито“, но и да настроят мисленето си и да възприемат новия тип комуникация в съответствие с мултикултурния модел на съжителство между различни народи и традиции. Настървено и дръзновено жителите на Пловдив се подготвят да станат част от един космополитен свят.
Като начало е трябвало да бъде създаден нов градоустройствен план и теренът с площ 80 000 кв. м. е заравнен и подготвен за строеж. Придворният градинар Люсиен Шевалас, завършил парково изкуство в Париж, ръководи озеленяването и прокарването на шестте централни алеи в парка, в който са засадени 264 дървета. Поради това, че времето е било изключително малко, се налага да засадят поне 10-годишни дървета – прословутите пловдивски горещини налагат това решение, понеже гостите ще трябва да се подслонят на сянка. Повечето не вярват, че експериментът ще бъде сполучлив, но за щастие на следващата година всички дървета до едно се разлистват, а старите лози образуват чудесен асмалък. По тази причина наричат Люсиен Шевалас „градинар вълшебник“ и „министър на цветята”, който има вече доказано име в Южна Америка и като градинар на турския султан.
Дивото място се превръща в прекрасен парк, наречен по-късно „Цар Симеоновата градина“. Изготвен е и водопроводен план, чрез който в панаирното градче се осигурява вода за многобройните чешми, шадравани, баня със студени душове, 30 кабини и един голям плувен басейн. Благодарение на това става възможно да се изградят три изкуствени езера – едното на мястото на съществуващото блато (проект на инж. И. Несторов), другото – пред павилиона на горите и риболова, определено за пускане на жива риба, а третото – пред изкуствената пещера със сталактитите и водопада. Близо до нея разполагат желязната конструкция на пързалката „Луда Яна”, докарана от Прага.
По думите на Л. Шевалас: „Под самата пещера, от която на пет места тече вода като водопад, има продълговат басейн, в средата му силен водоскок, на който водата се пилее из въздуха вечерно време кога има слънце, та се образува дъга, добива един особено красив изглед. В басейна има още на две места в саксии водни цветя. От страните на басейна има трева, тропически растения и дръвчета, та се образува една великолепна градина, която се изкачва нагоре зад пещерата, над която пък се строи едно швейцарско шале. Отзаде гъсти дървета преграждат като стена и не пущат да се видят срутените къщи”.[3]
Близо до фонтана, чиято скулптура изработва Арналдо Цоки (известен с паметниците на св. Франциск Асизки в Александрия, на Гарибалди в Болония и на Колумб в Буенос Айрес), върху елипсовидна тревна площ е поставена статуята „България – покровителка на земеделието и индустрията“.
За главен архитект на изложението е избран швейцарецът Хайнрих Майер, който следва да подготви плановете на главното изложбено хале. Към него работи още екип архитекти за изготвяне плановете на по-малките павилиони. Получени са и заявки от редица градове и страни, някои от които са съгласни да изградят павилиони със собствени средства – градовете Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), Станимака (дн. Асеновград), София, Русе, Варна, Сливен, както и частните лица Сарафимов от Казанлък, братя Прошек от София, Карагьозов от Габрово, Белизечки от София, К. А. Вакаро от Пловдив, производители и търговци от Унгария и Чехия, Евлоги Георгиев от Карлово, Д. Ставридис и сие от Пловдив, братя Сребърникови от Самоков, фирмите „Ганц и сие” и „Е. Кон и Митлер”, „Източните железници”, както и австрийски производители и търговци. Общият брой на участниците в първото българско изложение е 24.
Освен функционални, павилионите са изключително впечатляващи като архитектура. Хайнрих Майер решава държавния павилион като правоъгълно здание с две кули край главния вход и малка вътрешна градина с фонтан, където посетителите могат да отдъхнат преди да продължат нататък. Пак той проектира павилион „Карлово” на Е. Георгиев, постройка с „твърде вкусна и смела архитектура”. Сградата на дворцовия архитект Гринангер е павилион за горите и рибовъдството и е изцяло изработена от дърво, богато декорирана с различни орнаменти и фигури. Варненският павилион, изработен от архитект Димитриевич, представлява осмоъгълник, декориран с морски мотиви, с четири кули и едно средно кубе, завършващо с кула, които напомнят морските крайбрежни фарове. Тази оригинална творба се изработва в Париж и е сглобена по-късно на място. На почетно място в изложението е поставен павилионът на Източните железници, „елегантен и разкошен“ според мнението на посетителите. Наети са и художници, които да разкрасят павилионите в панаирното градче.
При железопътната гара в Пловдив е построена първата къща на Иван Андонов, при която е издигната триумфална арка за посрещането на княз Фердинанд при откриването на изложението. Невиждано строителство започва в града – на мястото на стари порутени къщици се строят нови хотели, ресторанти, модерни постройки. С всеки изминал ден обликът на града се променя.
Специалистите от фирмата „Ганц и Сие” започват да монтират електрическото осветление на изложението – 20 големи и 60 малки лампи, като тяхното инсталиране е за сметка на предприемача. За пръв път в България може да се види подобно нещо. Онези българи, които са посетили Парижкото изложение, са станали свидетели на това модерно и невероятно чудо – същото сега предстои да се случи и в Пловдив. Електроенергията, необходима за осветяването на търговските площи, е достатъчна да освети град със сто хиляди жители. Инж. И. Несторов и пловдивският градски инженер Таухен стигат до извода, че с водната сила на Сотировска река могат да се задвижат турбини, произвеждащи ток за 30 големи аркови и 200 малки лампи.
Когато на 11 август правят първата проба, целият град идва да види чудото. Поради струпалия се народ на самото място, мнозина се качват на Сахат тепе и наблюдават отдалеч. Техническият отговорник решава да подари на пловдивчани истинско светлинно шоу и нарежда да пуснат 13 големи лампи плюс още две, поставени на централното изложбено здание. Когато целият площад е облян в светлина, всички онемяват от възторг. А в пресата излиза следното съобщение:
„Нощя изложението добива вълшебен вид, особено ако идете към езерото или към пещерата. Една бяла светлина, много по-ясна от месечната, осветлява зданията и алеите и хвърля полусянка на околностите, както и дискретни сребърни лъчи между листата на дърветата. Водата добива един кристален цвят, водоскока се отражава в раздвижения басейн, а пещерата се продължава навътре във водата и се губи в дъното й. Електрическите слънца, които светят нависоко, пръскат ярки лъчи и събират около си пеперудите. Пловдив за пръв път вижда електрическа светлина, олицетворение на прогреса…”[4]
Източните железници пък са готови да прокарат трамвай в Пловдив на свои разноски. Поредицата от щастливи известия се допълват с обещанието на световноизвестния въздухоплавател Йожен Годар да разхожда посетителите с балон над тепетата.
Откриването на Пловдивското изложение става на 15 август с голям военен парад в присъствието на княз Фердинанд, представители на правителството, чужди дипломати и цялото население на Пловдив. В началото звучи българският химн, изпълнен от военен духов оркестър. Министърът на финансите Григор Начович приветства присъстващите. Топовни залпове от Сахат тепе оповестяват началото на голямото събитие. В седмичника „Нашето първо изложение“ публикуват статия със заглавие „Отворено“:
„Отворено!“ – днес тържествуваме успехите на нашия народ, осъществяването на нашите надежди. Нашата твърда вяра, нашата непоколебима воля днес печелят триумф. Нашият идеал, нашето горещо желание е изпълнено. Историята отчете славна дата. Началото на нашата нова епоха…!“ [2]
По време на изложението за пръв път публично е демонстрирана телефонна връзка със София. Тогава се отбелязва и десет годишнината от основаването на първата фабрика за текстил в Габрово от Иван Калпазанов, чието представяне се осъществява от Васил Карагьозов. Неговият павилион е закупен от Виена и е оценен за „най-изящен“. Княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза посещават павилиона и са впечатлени от високото европейско качество на изложените платове, завеси и одеяла. Заради своето качесто изделията са отличени със златен медал и почетна грамота. След края на изложението княз Фердинанд премества павилиона на о. Мечкюр.
Изключително удивление будят представените в панаирното градче научно-технически постижения и открития – Едисоновия фонограф, марионетките на Томас Холден, „падащата железница”, представена от софийския търговец Лудвиг Партел, железницата и оръжията на Круп, и голямо многообразие от селскостопански машини.
Дрега атракция на изложението представя Йожен Годард, който пристига в Пловдив със своя балон „Ла Франс“, за да покаже как човекът може да „владее въздуха“. Още на 8-годишна възраст той лети с балон заедно с баща си – Луиз Годард, след което участва в изложенията в Париж и Прага. В Пловдив той осъществява 24 полета с балон, издигайки се от специално построена площадка. Шест от полетите са през нощта. Освен обученията на български офицери и войници, той взема със себе си и по двама българи, с разрешението на княз Фердинанд. Първите полетели с балона са редакторът на в. „Балканска зора” д-р Н. Генадиев и архитект Х. Майер. Под звуците на „Шуми Марица“ балонът бавно се издига от земята. Вълнението е неописуемо – хората не престават да викат „ура“ и възторжено да хвърлят шапките си нагоре.
По време на изложението се състои първата колективна картинна изложба в България. Участници в изложението са и артистите. Софийската драматична трупа изнася представления, както и нашумелият през 80-те години на XIX в. Куклен театър на Томас Холден, познат в цяла Европа като „нещо нечуто, невероятно, фантастично”, според оценката на в. „Фигаро”. „Божественият дърводелец” Томас Холден сам изработва марионетките, които „играят на обикновена сцена всякакви пиеси с такава вярност и такова съвършенство, щото на човек му се струва, че се намира пред живи артисти”.[4]
Софийският търговец Лудвиг Партел представя на изложението „Падащата железница“, която закупува от представителя на Виенското дружество за експорт – г-н Айнайгъл. Т.нар. „руска железница“ е своеобразен прототип на скоростното влакче и представлява триста метрова вълнообразна линия с две релси, по която се движи вагон, задвижван без локомотив, само от наклона на местността. Набрал инерция от падането, вагонът се изкачва отново на изходна позиция и това движение продължава до самата станция. Същият търговец предлага още две атракции – „Стрелната“ (стрелбище) за „мерене на нишан с пружинни пушки” и корабчето „Ангел Кънчев“, на което могат да се повозят 16 пасажери, чиято идея и конструиране е дело на софийския инженер-механик Йосиф М. Симеонов.
В Пловдивското изложение участват още американската фирма за шевни машини „Сингер”, както и фирмата „Круп“, която произвежда железопътни релси, части за локомотиви и оръдия, продавани в Германия, Русия и Турция, но тук представя малка железница, предназначена да обслужва полски, горски или индустриални нужди. След приключването на панаира, „Круп“ прави дарение на българската държава – изложената на панаира железница.
Германия има още представители на изложението – фирмите „Грузонверк”, „Р. Волф” и фирмата от Лайпциг „Ернст Кирхнер и Сие”, известни в цял свят, с много отличия от други изложения и панаири. Първата от тях представя машина за трошене на камъни, гипс и цимент, воденици с парни и ръчни двигатели, които могат да се използват за смилане на различни жита, бои, дърво за производство на хартия, кафе и пр., както и няколко модела на оръжия. „Р. Волф” показва своите локомобили с по 12 конски сили, а третата – машини за пробиване на дупки, за рендосване, точене на ножове и др.
Голям е броят на представените селскостопански машини и уреди – плугове, брани, веялки, триери (машини за пресяване на зърнени храни), косачки, сеячки, произведени в различни европейски страни и Америка. С тях търгува пловдивчанинът от италиански произход К. А. Вакаро, но такива уреди могат да се намерят и в унгарския и австро-чешкия павилион. Показани са мостри на химически и фармацевтични продукти, лекарски и хирургически инструменти, различни шлосерски, стъкларски и дърводелски изделия.
Наред с чуждестранните гости, българските производители представят своите успехи в областта на копринарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост и кожухарството, показани са етерични масла и българско вино.
Установено е, че Пловдивското изложение е имало приблизително 162 000 посетители от България и чужбина. Българското правителство взема решение да облекчи българите от страната, които искат да посетят изложението, затова билетите за жп транспорт се пускат с намаление от 45% в продължение на 75 дни, докато трае панаирът.
Значението на Първото българско изложение от 1892 г. е огромно и едва ли може да се обхванат всички негови аспекти. До този момент Европа и светът познава България от новините за Априлското въстание, Руско-турската война, Съединението на Княжество България и Източна Румелия и последвалата светкавична война със сърбите. Представата за българите е била твърде ограничена или твърде изкривена. С провеждането на Пловдивското изложение светът има възможност да види с очите си и да се докосне до изключителния потенциал на българския народ, който за 20 години полага основите на своята държавност и икономика. След знаменателното събитие пресата в Европа, САЩ и Япония говорят за „българското чудо“.
Изложението не само оставя на града изключителни преживявания, но обновени улици и духа на модерното време. То помага да се отворят очите и на самите българи за самите себе си. Пловдивчани разбират какво богатство е старата част на града и чертаят планове за спасяването на архитектурното наследство.
За пръв път българите пряко влизат в съприкосновение с модерните изобретения и напредъка на света в научно-техническите постижения, виждайки с очите си локомобил, вършачка, шевна машина „Сингер“, балон, електричество, телефон… След изложението в България масово навлизат представените нововъведения.
Българските изобретатели и откриватели, участници в изложението, талантливите майстори и творци, почувствали се значими, трескаво се стремят да вложат най-доброто от себе си и в същото време да отговарят на европейските стандарти за качество. Това е пример за това как българинът през този период започва да мисли за себе си като за европеец, равностоен с всички останали, мотивиран да се подреди до тях, необременен от комплексите на робството, като свободен творец, който дълго е задържал в себе си вложената му способност да създава материални и духовни ценности.
И целият този възторг, израстването в дух, единството, довело до чудото, на фона на караниците днес в парламента за проценти, акции, собственост… 125 години след знаменателното събитие вместо надградено единство виждаме разделение, ниски страсти, отчайващо безкултурие на хората, призвани да служат на народа си. Тъжен финал на една невероятна истинска история, носеща коренно противоположно послание от съвременната действителност.
Използвана литература:
(1) Балчев, В.,„Идеята за първото българско изложение“, Дигитална библиотека по архивистика и документалистика
(2) в. „Нашето първо изложение“, 12.1891-14.11.1892 г.
(3) в. „Балканска зора“, бр. 641/ 4 юни 1892, с. 2
(4) Ръждавичка, Е., „Първото пловдивско изложение и „чудесата” на модерния свят“,
http://www.bulgc18.com/Science/Eva.htm
