Познаването на Бога се дава чрез пребиваване в Бога

Вместо предисловие

През последните няколко години от живота си отец Софроний, обикновено веднъж в седмицата, ма­кар и с принудителни прекъсвания поради слабото си здраве, провеждаше беседи с обитателите на манастира (често се канеха и гостите), с надежда да им предаде по този на­чин духовното си завещание.

За съжаление печатният текст на беседите не може да разкрие особената атмосфера на тези събирания – тържествена и радостна, изпълнена с вдъхновение. Настроението и образът на отец Софроний всеки път напомняха любимото му сравнение за това какъв трябва да бъде монахът – като електрически проводник с високо напрежение. Това е енергия, която може да движи влак, но и… птици кацат на тези проводници и си почиват.

Може ли печатният текст да предаде интонациите на отец Софроний, тяхната неповторима ярка палитра? В речта му нямаше и следа от автоматичност. Интонацията на всяка дума, всяка фраза изразяваше напълно и дълбоко техния смисъл и мислите на отец Софроний. Мисълта му никога не беше абстрактна, безлична и туптенето на сърцето му се чувстваше във всяка произнесена дума.

Надяваме се, че читателят ще извлече духовна полза от четенето на беседите и при внимателно задълбочаване в тях може би ще „чуе“ гласа на отец Софроний, изпълнен с любов към Бога, любов и състрадание към всеки човек и „към целия Адам“.

От съставителя

Вчерашната беседа засегна много важни положения на нашия живот в Бога. И за нас е най-добре да осъзнаем незнанието си и да разпалваме в себе си жаждата за Него – познатия на нас, а не непознат Бог. Какво е особено важно тук? Това, че Бог е Безначално Битие[1], Творец на всичко, което съществува в цялото творение, и нищо съществуващо не е било самостоятелно битие, освен Битието на Самия Бог. За нас е необходимо Духът, за Когото Господ казва: „Бог е дух“ (Иоан. 4:24), първоначално Сам да ни се открие и да ни даде да Го познаем така, както Той е Сам по Себе Си.
По научен път, т.е. чрез логически организиран опит, няма възможност да се постигне познание за законите на битието. Бог не подлежи на такъв тип познание. Наистина не всички хора, които живеят на земята, са еднакво способни да чуят гласа на невидимия, безначален Бог. Той се е откривал на отделни хора и от тях другите са възприемали познанието за Бога и, повярвали в Неговото Битие, са устройвали живота си по съответния начин.

Преди близо две години бях в много тежко състояние, говоря за здравето си. Спомням си, че тогава, очаквайки края на дните си, ви оставих моето завещание.
В него се постарах накратко, но усърдно да ви покажа един от най-важните моменти на цялото ни битие: щом като човекът е създаден по образ и по подобие на Божественото Битие, как можем да приложим това в живота си?

Едно от най-важните събития в съществуването на целия тварен свят е когато Бог се открива на Мойсей като Персона[2]: „Аз съм вечно Съществуващият“ (Изх. 3:14). След като Бог ни се е открил като Персона и Откровението казва, че сме създадени по образ и по подобие на Безначалния Бог (вж. Бит. 1:26), то как това Откровение – че Бог е Персона – влияе върху живота ни?

Много пъти вече съм повтарял, че стоим пред необятен, безбрежен океан и каквото и да знаем, колкото и знания да трупаме, всичко това е капка вода от този огромен океан. Ние винаги изпитваме жажда да познаваме Бога по-добре, да бъдем действително съединени с Него. Така е започнало битието на човека – в рая той е говорил с Бога непосредствено. След грехопадението състоянието на беседване с Бога е било прекъснато. Бог вече се откривал на човека чрез отделни личности – пророци или праведници.

Ако сме създадени по образ и по подобие на персоналния Бог, тогава кое е същественото за нас в това Откровение? Това, че се раждаме не като готови, съвършени същества, способни да познават Бога, както Той е[3], а се раждаме като потенция, като бял лист хартия, на която познанието за Бога е написано от Неговата ръка. Ние сме създадени по образа на Този, Който говори за Себе Си с думи, присъщи на Персоната: „Аз съм вечно Съществуващият“. Според същото Откровение ние сме създадени по образ и подобие на Бога, но като същества, които трябва постоянно да изграждат в себе си чертите на образа и дори подобието.

Вече толкова пъти беседвахме за това, че манастирът, манастирският монашески живот е школа за познание на Бога дори до там, както казва Сам Господ: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа“ (вж. Иоан. 17:3).

Да познаваш Бога с цялото си същество не е обикновена интелектуална догадка. Не. Библейската представа за знанието е, че то е битийно сливане, а не абстрактно познание.
Тогава богословието придобива характера на разказ. Какво е библейското Откровение? Разказ.

За съжаление, сред твърде много образовани и необразовани съвременници е разпространено мнението, че Откровението е някакъв мит, приказка. И те си мислят, че е наивно да го следваме и да градим живота си върху тази приказка. А ето, щом възприемем Откровението, всичко в живота ни се променя.

Много важен момент за нас е да знаем кои сме, какво сме, щом ще градим живота си върху библейското Откровение, което Господ не отхвърля и за което Сам говори при идването Си в плът в този свят като за истинско познание за Бога.

Познаването на Бога се дава чрез пребиваване в Бога. Ако Сам Господ е Персона, то как да разбираме човешката персона? Отново, според същото Откровение, като отражение на извечната, единствена Персона – тази на Самия Бог.

Ето виждате, че ако възприемем библейското Откровение за принцип на цялото наше битие – Принцип – Начало – „Архи?“[4], то човек се превръща във велико чудо, във велико явление, макар че сами по себе си ние не сме персони, а отражение, истинско отражение на нашия Творец – Бога. Ако осъзнаем този замисъл на Бога, разбира се, за нас ще бъде естествено следствие жаждата ни, нашата жажда да Го познаваме, да живеем с Него, да се слеем с Него в едно.

В завещанието си към вас преди две години, сякаш в последния час на живота си, ви говорих за най-съкровеното желание на Христос, за което Той говори не като за заповед, а го казва в молитвата Си, отправена към Отца. Той се моли: „Да бъдат всички едно: …както Ние сме едно“ – т.е. както Отец, Син и Дух Свети са едно (вж. Иоан. 17:21-22). Подчертавайки това, в моето положение аз, разбира се, си мислех, че всяко сърце ще се разгори от огъня на желанието да се уподоби на Христос.

В нашия живот не бива да се бърза, това от една страна, а от друга – грях е да загубим времето, дадено ни за познаване на Бога за каквото и да било друго нещо.

Колко пъти ви говорих за трудността да беседвам с вас! Защо? Защото сред вас има зрели хора, които знаят всичко, което казвам и има новоначални. Как може да се говори за този живот на кръг от хора, в който някои знаят всичко, което мога да кажа, а други се срещат с това като с напълно ново за тях понятие? Тогава решихме да говорим с начинаещите за съвършенството. Педагогически това е необходимо в наше време, когато младите хора, щом започнат да търсят Бога след като станат членове на Църквата, размишляват кой да им бъде духовен отец и всички търсят съвършения. И така, преди да са направили нещо наистина съществено, те вече търсят съвършения духовник. Когато обаче духовният отец им говори за живота в Христос, те често просто не вършат това, което им се казва. Ето например в последния си час, когато мислех, че ще умра, поисках да ви кажа за съкровеното, най-вътрешно желание на Христос да бъдем всички едно, както са едно Отец, Син и Дух Свети. Тогава ви говорих как ние, истински невежи, можем да постигнем това в тъмата на нашето незнание, на пълното си невежество.

Миналия път се изправихме пред въпрос, на който не можеше да се отговори кратко, защото с всеки човек Бог има Свой неповторим разговор. Всяко човешко сърце е създадено от Бога тайно от другите. А за какво може да говори духовният отец? Никой от благоразумните отци няма да каже „аз“ съм ето такъв. И все пак съм длъжен да говоря за това, което „на мене“ ми е дадено; като казвам „на мене“, говоря за всеки духовник, а не за себе си. Каквото знае духовникът, това и говори. За какво трябва да говорим? За това, че всяко проникване в дълбинните слоеве на Божественото битие е свързано с огромно страдание на цялото ни същество и преди всичко на нашия дух. Към това съзнание се отнасят думите: „Блажени бедните духом“ (Мат. 5:3). И така, аз отново и отново сякаш се оказвам в невъзможно положение, когато се обръщам към начинаещите: те търсят съвършения духовен отец, а когато им говориш за страданието при навлизането в познанието на извечния Бог, изнемогват. Все пак ще продължа да ви говоря за това, молейки Бога да нараства все повече жаждата ни – жаждата да Го обичаме и да Го познаваме.

Когато Бог твори битие по Свой образ и подобие, Той запечатва Себе Си. Няма друго начало в безначалното битие, освен нашият Бог, Който ни се е открил. Всичко е в единение и Той е едното Начало и Принцип на всичко.

Молих ви да навлизате с усърдие в тайнството на нашето спасение – да се молите един за друг, за да осъществим в нашия малък кръг това, за което говори Господ като има предвид целия Адам[5]: „Да бъдат всички едно, както Отец, и Син, и Дух Свети са едно“ (вж. Иоан. 17:21-22).

Когато искаме сериозно да използваме дадения ни живот, когато искаме разумно да следваме пътя на монашеския си подвиг, тогава, разбира се, сърцето ни трябва да жадува Бога. Тази жажда за Бога откъсва вниманието ни от дребните детайли на ежедневния живот в плът. С духа си през цялото време сме заети с Бога. Нашата грижа е да се опазим без грях в този час, през този ден, през тази нощ.

Какво да кажа? Сърцето ме боля, че не всички истински възприеха горещото ми желание да живеете във Великия и Свят Бог, а не в дребните интереси на ежедневието. Тогава ще имаме пред себе си задачата да станем подобни на Бога, нашия Творец, да станем носители на Божествената вечност. Както много добре е казано в тропара: „В тебе, Отче, известно спасеся еже по образу“[6], ние сме създадени по образ и подобие. По-нататък се казва, че трябва да презираме плътта и да се грижим за душата, която е безсмъртна. Накрая този тропар на славянски завършва с удивително чудна дума: „…темже и со ангелы срадуется, преподобне отче, дух твой“. „Преподобне“, т.е. твърде подобен на Бога. На гръцки – „óсиос“[7]. Аз лично страшно обичам тази славянска дума „преподобен“.
Щом сме създадени по подобие, как можем да станем преподобни, т.е. твърде подобни на Бога? Ето това е школата на монашеството. Разбира се, сърцето и на нашия игумен, и на духовните отци, и моето сърце са изпълнени с очакване, че всички вие, новоначалните, приети с такава любов при нас у дома, ще заживеете с мисълта, че човекът, разбиран като цялото човечество, е един и ние трябва да живеем като един човек. Блаженият и преподобен Силуан казва, че нашият брат е нашият живот. Молете се за всекиго от братята, молете се до онова състояние, в което всеки член ви е наистина скъп.

Както знаете, брошурата ми за монашеството[8] завършва с думите на св. Григорий Богослов, че човек се ражда от родителите си по плът – това е първото раждане, после се ражда в Бога и в третия период, по думите на този велик светец, човек сам става на себе си родител. Какво означава „той сам си е родител“[9]? На практика това означава да бъдеш отговорен за всяко свое движение, за всяка дума. Ако ни е дадено като заповед, като задача, да обичаме ближния като собствения си живот, как можем да обидим брата или сестрата си с груба дума?

Спомняте си от книгата ми[10], че когато казах на блажения старец Силуан: „Съжалявам, че имам малко сили (тогава бях болен от малария), за да се занимавам с богословие“, той ми отговори: „И вие считате това за велико дело? Велико е само едно: да се смириш, защото гордостта ни пречи да обичаме“. Така че, ако обичаме, ще отхвърлим всяка гордост и ще се грижим за този живот. От една малка група хора ние ще прекрачим – изведнъж! – към цялото човечество, към целия Адам.

На нас обаче ни е необходима предходната степен. В завещанието си ви казах, че общежитието[11], дори и богословски погледнато, е най-удобният път към спасението.

Когато живея сам в пещера, откъснат от целия свят, заставам извън живота. Но когато ми се дава от Бога да обичам ближния си и да се моля за него, тогава реално усещам в себе си присъствието на Духа. Той ни е мил и ние Му се отдаваме изцяло, без съпротива. Господ чрез Своя Дух ни води към молитва за целия Човек.

Обещах ви да ви говоря за практическите пътища към това. Ето ви един практически път: моят брат ме е подразнил с нещо, как мога да се моля? Мога да се моля, да речем, така: „Господи Иисусе Христе, Който си дал мир на Своите ученици преди да възлезеш на Голгота и Който си изпратил от Отца дара на Пресветия Дух след Възнесението Си за неотменно наследство през вековете“. Когато с ума си се пренесем в това състояние, казваме: „Господи, дай и на нас да познаем този Дух“, т.е. духовното състояние на Неговия мир („моя мир ви давам“ – вж. Иоан. 14:27). „Господи, ако е възможно, а за Тебе всичко е възможно, дай на всички нас да излезем от мрака на нашите страсти, дай ни да не нараняваме брата, а да го обичаме и да му даваме живот“. Когато така излизате от малкото недоразумение в живота си, вие естествено преминавате към молитва за целия Човек. Ето ви един от начините да се побеждават малките раздразнения.

Как да се въздържаме от всяка отмъстителност? Така, както ни учеше и ни учи с писанието си Силуан – като се молим за целия Адам: „Ти, Христе, Който си с нас и си дал Твоя мир на човеците, дай и нам този мир“. Ако се молите така, ще видите чудо в себе си – чудото как от състояние на гняв и мрак изведнъж сърцето ви преминава в състояние на любов и молитва.
Моля ви, не пренебрегвайте това слово. Моля ви, прилагайте го винаги и ще видите резултатите.

Отначало мисълта ми беше да споделя, да поговоря с вас за това как да се борим с лошия помисъл: „Господи, не давай да загине никой от нас, просвети всички нас. Ти виждаш как всички ние, гонени, измъчвани от незнание, падаме в грях и престъпление. Ти привлечи нашите сърца към Себе Си“. Така животът ни от най-простите форми може да премине към Божествената вечност.
Придържайте се към това разбиране.

Нашата вяра съвсем не е наивна, както мнозина съвременници си мислят. Когато градим живота си върху Откровението, дадено ни от Бога, когато наше ръководство са заповедите на Христос, тогава при цялото си невежество действаме така, сякаш живеем в светлината на всезнанието и не се препъваме в камъните по пътя в мрака.

Умолявам ви, всекиго и всички: опитайте се да построите живота си върху тези принципи. Тогава ще видите, че библейското Откровение не е наивна приказка, а тайна, която всъщност не може да се изрази с нашите човешки думи, с човешкото слово след падението.

Моля ви, положете всички усилия да се молите за всички нас в този дух. Ако извършим грях поради незнанието си, да казваме: „Дай ни да Те познаем чрез Твоя Дух Свети“.

Тази молива е написана на свитъка на иконата на старец Силуан. Този текст избра господин Успенски[12], който живя в Париж и написа много за иконите. Той нарисува и първата икона на старец Силуан и там написа тези думи. Той имаше богословски ум и избра наистина централен текст, в който е изразенa еднa общa черта, характерна за персоната – преподобния образ на Бога.

Как реагира персоната, как можем да я познаем? Ето, отваряме Евангелието и четем: „Идете…“, проповядвайте на целия свят, на всички народи, на всяко племе „като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (вж. Мат. 28:19). Онзи, който живее с Духа, ще възприеме тези думи не като наивна приказка, а като състояние на вече спасения човек. Както казва старецът (Силуан – б. пр.): „Започнах да правя така, както ме научи Господ, и умът ми се очисти и Духът засвидетелства спасение“. Когато блаженият наш преподобен Силуан ни учи да се молим за целия свят, в думите му срещаме изрази на човек, който действително е станал персона – така да се каже, преподобна личност, понеже е твърде подобна на Христа Бога.

Ако спазваме заповедите на Христос, в нас ще се появи много тънка интуиция за това, че те съдържат вечен живот. Когато тя се породи в нас, тогава познаваме, че Христос, Който исторически е човек, по Своята същност е Безначален Бог.

Никакви други доказателства не можем да дадем, но вие опитайте да живеете по Неговите заповеди, възлюбете заповедите Му като разумни същества, защото няма нищо по-съвършено от тях в целия свят.

Тогава наивните учени на нашия век ще останат, ако не се покаят, в мрака на незнанието. А тези, които имат детска, наивна вяра, ще прекрачат бездната на небитието и ще влязат в Царството на Вечния Бог.

13 ноември 1991 г.

Бележки

1 Главните букви на понятията в текста са според стила на автора, а не според практиката в българския богословски език. – Б. пр.
2 Терминът „персона“ съответства на богословските термини „лице“ и „личност“. Макар на български тази дума да няма употреба в богословския език, тя е запазена в превода с цел да се съхрани напълно стилът на автора – Б. пр.
3 Вж. 1 Иоан. 3:2.
4 „Архи?“ е гръцката дума за начало и принцип. – Б. пр.
5 С изразите „целия Адам“, „целия Човек“ архим. Софроний обозначава цялото човечество, разбирано обаче не като механичен сбор от индивиди, а като пълнотата на човешката природа, съществуваща в множество ипостаси по подобие на единосъщната Троица. Според архим. Софроний човекът чрез спазването на Христовите заповеди става подобен на Бога и достига състояние, в което му се дава „да обича единосъщните нему хора в молитвата за целия свят и да живее цялото човечество като Един Човек“ (вж. Aрхим. Софроний (Сахаров), Видеть Бога как Он есть, Ессекс, 1985, с. 243).
6 Общ тропар за преподобен светец, гл. 8: „В тебе, отче, известно спасеся еже по образу: приим бо крест, последовал еси Христу и деючи учил еси презирати убо плоть: преходит бо; прилежати еже о души, вещи бессмертней. Темже и со ангелы срадуется, преподобне отче, дух твой“. Превод: В тебе, отче, точно се запази това, което <е в нас по Божи> образ, защото като взе <своя> кръст ти последва Христос и на дело учеше да пренебрегваме плътта, понеже е преходна, а да се грижим за душата  – нещо безсмъртно. Затова и с ангелите се радва, преподобни отче, твоят дух.
7 Думата няма точен превод на други езици. В Новия Завет на български „óсиос“ се превежда като „свят“, „чист“ (в смисъл на непорочен), „благочестив“. Думата „преподобен“, употребена в църковнославянския превод на този тропар, е избрана, тъй като отговаря на цялостния смисъл на песнопението.
8 Архим. Софроний (Сахаров), За основите на православното подвижничество, Синодално издателство, С. 1998, прев. М. Игнатова.
9 Цит. съч., с. 50.
10 „Преп. Силуан Афонский“, известна още от изданията, направени в Русия, като „Старец Силуан“. В тази книга архим. Софроний разкрива живота и учението на своя духовен отец – преп. Силуан и включва негови поучения.
11 Става дума за разграничение между общежитийния тип манастир и идиоритмичния тип, както и отшелничеството. – Б. пр.
12 Леонид Успенски (1902-1987), руски изкуствовед и иконописец, живял във Франция. На български език е преведено едно от най-значимите му съчинения „Богословие на иконата“, ИК „Омофор“, С. 2002. – Б. пр.