Изминалата 2020 г. постави постиндустриалните общества пред особено предизвикателство – епидемията от СОVID-19. Тези нови предизвикателства определено промениха и ще продължават да променят и в бъдеще социалния и политическия облик на съвременния свят.
В представения научен анализ ще се опитаме да формулираме настоящите и бъдещите последствия от СОVID-19 епидемията и да направим есхатологичен анализ, без който постепидемичната ера, в която живеем, не може да бъде осмислена.
Последствията от СОVID-19, които ще анализираме, ще разделим на три времеви периода с цел по-точен анализ и структуриране на бъдещите социални и икономически последици от протеклата и протичащата епидемия.
Анализирането на последствия от СОVID-19 епидемията ще бъдат основание в една или друга степен за реализацията на радикални промени в социалния и политическия живот на съвременния свят. Тези промени са израз на продължаващата биологизация на модерните общества, в която основна роля играят биотехнологиите.
Направеният анализ в текста е научна хипотеза. По тази причина точната последователност или времевите появявания на представените последствия в една или друга степен не могат да бъдат посочени с точност. Трябва да уговорим предварително, че има и други процеси, които ще протекат като последствие от епидемията, но в нашия анализ ще се ограничим до посочените по-долу. Ето защо ще посочим само опорните точки и ще изградим евристични мостове между тоталната биологизация на нашия социум и бъдещите последствия от протичащата епидемия. Последствията от СОVID-19, които ще анализираме, разделяме на три времеви периода с цел по-точен анализ и структуриране на бъдещите социални и икономически последици от протеклата и протичащата епидемия.
Първият (краткосрочен) период, който обхваща бъдещите 15-20 години, ще се характеризира преди всичко с промени в социалния живот, свързан с промени в образованието и комуникацията, или накратко казано – с пълна дигитализация на нашия социум.
Вторият (средносрочен) период, който ще обхване бъдещите 30-50 години, ще се характеризира с въвеждането и налагането на пълна производствена и търговска роботизация, с появата на първите варианти на дизайнерски бебета. В икономически план ще изчезнат напълно хартиените пари, а търговията ще бъде пренесена изцяло в Интернет.
Третият (дългосрочен) период от 50-80 години – ще включва всички последици от първите два и ще бъде фокусиран към частичната или пълната замята на биологичния вид Homo Sapiens с Homo cyberneticus.
На есхатологичния анализ на описаното ще посветим по-голямата част от нашия анализ, защото протеклите и протичащите в бъдещето процеси в човешкия социум имат есхатологични измерения, защото зад икономическите и социалните стоят мотивите на пакибитието, без които всеки анализ е частичен и ограничен.
1. Краткосрочни ефекти от СОVID-19 епидемия
Всички хора в една или друга степен преживяха и продължават да преживяват краткосрочните последствия от появилата се през есента на 2019 г. и продължаваща досега (пролетта на 2021 г.) епидемия от СОVID-19. Краткосрочните последствия показват посоките за развитие на постиндустриалните общества през следващите 15-20 години.
На първо място това, което се промени, е драстичното ограничаване на човешките свободи – свободата на придвижване, социалното дистанциране, принудителното затваряне (Lockdown), принудителното тестване, а съвсем скоро предстои и задължителното ваксиниране (т.нар. зелени паспорти). Тези ограничения са част от нашата нова житейска ситуация. В този аспект краткотрайните последствия от СОVID-19 ще доведат до преструктуриране на социалните приоритети и дейности чрез въвеждането на дистанционната заетост и дистанционното обучение. Само за една година се промениха и преориентираха основни педагогически подходи, а практическите и груповите учебни занимания бяха сведени до минимум. Това ярко контрастира с широко пропагандираните по-рано креативност и извънкласни дейности. В близкото бъдеще онлайн обучението ще стане базово както за средните училища, така и за колежите и университетите. Интересен факт е приетата през 2015 г. програма за бъдещо унифицирано училищно обучение от УНИЦЕФ[1], т.е. образователни стандарти, които да се преподават най-вече онлайн във всички държави. В тези стандарти са заложени всички опорни точки на неолиберализма – безкритичното мислене, псевдотолерантността, нетърпимостта към инакомислещите, джендър политики. В този контекст е и значително намалената роля на учителя, респ. на университетския преподавател, с тенденция тези професии просто да изчезнат, за да се „избегнат“ своеволни тълкувания и различни интерпретации на фактите от наложените стандарти.
В икономически план все по-ясно се откроява засиленото инвестиране в изкуствен интелект (AI – artificial intelligence), за да се ускори максимално процесът на роботизация на все повече икономически и търговски дейности, а като основен мотив се изтъква и ще се изтъква необходимостта от социална дистанция, с която машините „нямат проблем“[2]. Пример за подобно твърдение е прогнозата на Световната бизнес асоциация, която посочва, че още през 2025 г. 52% от работата вече ще се извършва от роботи и 48% от хора, а тези процеси ще имат експоненциално ускорение през следващите десет години.
2. Средносрочни последствия от епидемията
Влиянието на тези средносрочни последствия ще бъде най-осезаемо в икономически аспект. Започналата роботизация ще продължи с пълна сила, като в резултат на това ще изчезнат цели професионални браншове, например в сферата на търговията и обслужването трудовите дейности ще преминат изцяло на автоматизиран и роботизиран режим. Професии като счетоводител, касиер, продавач-консултант, шофьор, машинист, келнер, готвач, рецепционист и т.н. изцяло ще бъдат заменени от автомати и роботи. В този ред на мисли още днес се говори за „излишните“ човешки ресурси[3], на които да не се дава заплата[4], поради факта, че десетки професии ще изчезнат. Разбира се, това има своята „привлекателна“ страна, защото монотонни, трудоемки и опасни за здравето на човека дейности ще бъдат изцяло поети от роботи и автоматизирани системи, ръководени от АI. Както обаче споменах в увода, зад тези икономически изгоди (роботите ще работят 24 ч., няма да се разболяват, няма да ползват отпуски и т.н. – своеобразна сбъдната мечта за всеки работодател) – се крият много по-дълбоки мотиви за създаването на нов човешки вид. Този нов човешки вид през указания период вече ще се размножава само чрез клониране, за да се създават човеци с подобрени гени, които няма да боледуват, ще работят много и по-дълго – ще бъдат икономически много по-изгодни. В този период ще започне да се развива комерсиалната евгеника, която ще генерира огромни печалби, от една страна, а от друга – ще ограничи размножаването на „неблагонадеждни“ индивиди или такива с „лоши“ гени[5].
Още в наши дни се появиха философски рефлексии въз основа на идеята, че човек трябва да престане или да намали своята репродукция значително, като по този начин ще облекчим въглеродения отпечатък върху нашата планета. В този контекст комерсиалната евгеника ще зададе нови класови и социални конфликти, поради това, че възпроизвеждането ще стане въпрос на социален и икономически статус. Намаляването на разнообразието на човешкия геном вследствие на комерсиалната евгеника ще е факт, защото ще се възпроизвеждат определени геноми с полезни и целесъобразни гени, което, от своя страна, ще има обратен ефект – нови мутации, които ще се появяват все повече и повече и поради получаващият се инбридинг. В този контекст ще бъде застрашен самият човешки вид, а тази заплаха ще доведе в дългосрочна перспектива до опасност от неговото изчезване. Отворен стои въпросът дали не се цели именно това!? Отговорът трябва да се търси в друго научно изследване.
Наред с описаните процеси ще се развиват паралелни общества, които няма да са съгласни с налагания социален ред на тотална автоматизация и роботизация. Това ще бъдат най-често религиозно мотивирани общности, които ще предпочетат да живеят без технологиите, в изолирани райони и общности. Новият технокапитализъм все пак няма да е тотална диктатура. Който няма и не иска да използва технологиите и правилата в новите Smart sity, няма да може да живее в тях. След като изчезнат хартиените пари[6], който не разполага с дебитна или кредитна карта, няма да има достъп до търговската система, защото тя ще е изцяло дигитализирана. Ако не притежаваш имунизационен паспорт, няма да можеш свободно да се придвижваш. С други думи последствията от епидемията ще бъдат радикални и ще ни поставят в постхуманна цивилизационна ситуация, в която ще се направи опит да се замени биологичният човек с нов вид, или още по-краен вариант – с машина.
3. Дългосрочни последствия от епидемията
Дългосрочните последствия от епидемията ще бъдат много радикални от наша гледна точка към днешна дата, но за човеците от XXII век нещата няма да изглеждат така.
Годините на постоянни епидемии, защото тази от корона вирус няма да е последна, социалната дистанция и другите ограничения, нови за нас днес, ще са ежедневие за хората след едно столетие. Разделянето на последиците на периоди направихме именно с тази цел, защото във всеки предходен период последиците ще се акумулират в следващия и ще се превръщат в част от човешкия социум в бъдеще.
В този контекст за хората от ХХII век училището и изобщо публичното образование, каквото го познаваме днес, отдавна ще е в миналото. Опасността от нови вируси и необходимостта от постоянна социална дистанция, още през втория времеви период ще доведе до тотална дигитализация както на образованието, така и на целия социум.
Масовите контактни спортове – футбол, баскетбол, бойни спортове и т.н. – ще изчезнат по същите причини.
Заедно с биологичния Homo Sapiens ще съществува и Homo cyberneticus, който всъщност ще представлява биотехнологично сливане, или sigularity.
Роботи хуманоиди ще извършват над 90% от икономическите дейности в новите Smart sity, където животът ще тече, както ни го показват научнофантастичните филми като “I Robot“ например.
За мнозина трансхуманното бъдеще е утопия, но животът след 2020 г. придобива все по-ясни трансхуманни измерения. Роботите ще заменят човека, защото просто са по-изгодни икономически.
Описаното дотук се анализира и от други автори в един или друг вариант. Ние ще отидем по-далеч, за да покажем, че есхатологичната църковна перспектива осмисля целия този пъзел, който наредихме. С други думи последствията от епидемията ще бъдат радикални и ще ни поставят в постхуманна цивилизационна ситуация, а защо е необходимо постхуманно развитие на човечеството ще разкрием в есхатологичната перспектива в следващата точка.
4. Есхатологична перспектива на епидемията
За много хора от нашето съвремие и от бъдещето реализирането на посочените промени са икономически целесъобразни и екологично оправдани. Зад рационалната целесъобразност обаче прозират чисто икономически мотиви на вече широко рекламираните принципи на устойчиво развитие, които си поставят за цел да „освободят“ човека от всички ненужни, тежки и вредни дейности като труд, религиозност, образование, размножаване и т.н., с други думи да освободят бъдещия човек от дейности, които днес осмислят живота ни, и да насочат еволюцията на човека по пътя на трансхуманното му бъдеще. Икономическите резултати, контролът, устойчивото развитие обаче са само декор в основаното действие за бъдещето развитие на човешката цивилизация.
От богословска гледна точка ние не можем да останем безкритични, защото знаем от Свещеното Писание, че „Князът“ на този свят се готви за своята последна битка за човешките души, макар и краят от тази битка да е предрешен, както е описано в протоевангелието в Битие, гл. 3[7]. Неговата лукавост обаче е ненадмината и вместо да се бори за човешките души в края на историята, той просто иска да унищожи психосоматичната човешка ипостас. Как ще стане това ли, ами много просто, роботите и киборгите ще са само машини без душа, като по този начин се обезсмисля Божият спасителен план за човека – да бъде обожен и да достигне теозис. С трансхуманното бъдеще се подготвя именно унищожението на човешката психосоматична ипостас – цел, която великите диктатори и тирани не можаха да постигнат, но чрез трансхуманизма може и да се получи[8]. Сякаш всяко техническо и икономическо развитие всъщност става оръдие за унищожението на самия човек – факт, който вече не може да бъде отречен. Трябва много ясно да заявим, че Църквата никога не е била против научните постижения, които служат на човека, но е скептична към технопрогрес, който би довел до заличаването на човека като биологичен вид. Много анализатори коментират протичащите процеси, но не могат да разкрият какъв е именно дълбокият им смисъл. За мнозина той е само икономически и това е така, но зад трийсетте сребърника (символ на алчността и подкупността) винаги има друг по-важен мотив, какъвто е случаят с Юда. Зад кесията със сребърните монети се крие план да се предотврати Божият спасителен план, както това бяха замислили фарисеите, смятайки, че със смъртта на Господ Иисус Христос ще успеят да спрат Божието дело. Ето защо без осмисляне на това докъде можем да стигнем в нашето технологично развитие, ние ще станем съучастници в погубването на Човека като Образ и Подобие на Светата Троица. Постепидемичната ера, в която живеем днес, подготвя пътя за много по-радикални промени в човешката цивилизация, отколкото си представяме. Някои ще кажат, че може би това е пътят, т.е. своеобразен Изход /יְצִיאָה / за Човека, за да може той да се насочи към Нова ера от своето съществуване, а именно трансхуманното бъдеще. Когато Карл Линей (Carolus Linnaeus, 1707–1778) дава латинското име на човека, той нарича неговия систематичен род Homo, т.е. единосъщен (homoisius) по благодат с Бога и разумен – sapiens (надарен с Разум от Бога). Човекът обаче в постхуманнта ера ще бъде Homo cybernetucus, или човекът, който ще бъде контролиран и управляван – cybernetucus.
Дали това е така, ще видим през следващите години, но от направения анализ по-горе става ясно, че пътят за развитие на човешката цивилизация е нехуманен, защото се цели човекът да бъде заменен с машината, а машината няма съвест и душа, … а колко е удобно това … нали, и има рима дори!
Колкото и драматично и апокалиптично да звучи този анализ за постепидемичната ера, в която живеем, и краткосрочните и дългосрочните последици от нея, трябва да отбележим, че започналото движение за развитие на човечеството към трансхуманно бъдеще е ясно изразено. Разбира се, не можем с точност да предскажем случващите се днес или в близкото бъдеще социални и политически процеси – едни могат да бъдат занулени, други – акумулирани. Важно е да осъзнаем, че тези процеси ще протичат поради икономическата и социалната целесъобразност от непрекъснат растеж и еволюция на човешката цивилизация. Технологиите ще се развиват и занапред, но ние нямаме за цел да заклеймяваме процеса, важното е това развитие да бъде в полза на човечеството, а не да доведе до неговото унищожение, замаскирано зад идеите за устойчиво развитие и зелена революция.
Трябва да посочим ясно, че никоя предполагаема природна, човешка или технологична сила не е по-голяма от Божията воля, затова никоя от тях няма да бъде истински неизменна, т.е. Единният Бог е допуснал това да се случи и е възможно хората със свободна воля, дадена от Твореца, да изберат трансхуманното бъдеще. В този контекст процесите, които описахме, са израз на тази човешка свободна воля. Друг е въпросът относно описаната есхатологична перспектива, която дава завършек на многовековния бунт на човека срещу неговия Създател и Неговата воля. Този завършек ще бъде ознаменуван със славното пришествие на Господ Иисус Христос.
Литература:
Брайън, У. Религията в социологическа перспектива. ВТ, 2001.
Мандзаридис, Г. Християнска етика. Том I–II, С., 2011–2013.
Минков, Ив. Молекулярна биолотия. С., 1992.
Попмаринов, Д. Съвременни богословски проблеми. С., 2004.
Стоядинов, М. Съборността като „дар“ и „цел“. // Богословска мисъл. С. 13, 1/4, 2008.
Спасов.Св. От Вавалилонската кула до Homo cyberneticus.С.2020.
Спасов.Св. Пандемията COVID-19 – някои етични аспекти, или Hello, Homo cyberneticus! С.2020. Православие.бг
Тутеков, Св. Добродетелта заради истината. ВТ, 2009, с. 364
Charo, R., Hynes, R. Human Genom Editing: Science, Ethic, and Cavernace. Washington: Nacional Academic press, 2017, р. 70.
Еngelhardt, H. Tr. Global Bioethics, Theology, and Human genething engineering: The Challenge of Refasnioning Humane Nature in the Face Moral and Religious Pluralism. // CenEthics and Religions. Basel, 2010
Fukuyama, F. Our posthuman future: Consequences of the biotechnology revolution. NewYork: Farrar, Straus and Giroux, 2002.
Lilley, S. Transhumanism and Society: The Social Debate over Human Enhancement. // Springer Briefs in Philosophy, 2013, p. 26.
Hughes, J. Contradictions from the Enlightenment Roots of Transhumanism. // Journal оf Medicine and Philosophy, 35: 622–640, 2010, р. 16.
Janas, H. Technik, Medizin und Ethik. Frankfurt a.M., 1985, S. 43.
Бележки:
[1] http://kinderrechteschulen-nrw.de/wp-content/uploads/2017/08/Auszuege-Toolkit.pdf
[2] https://www.businessinsider.de/gruenderszene/karriere-startup/roboter-wef-studie-2025-arbeit/
[3] https://www.stern.de/wirtschaft/news/neues-grundeinkommen-experiment–was-das-pilotprojekt-bringen-kann-9381832.html
[4] Трябва да посочим, че идеите на трансхуманизма се преплитат и с идеите на футуристите, които възприемат механичния възглед за индивида като машина, чиито елементи могат лесно да бъдат манипулирани. Терминът „киборг“ е съкращение от „кибернетичен организъм“ и обозначава организъм, съставен от биологична и машинна част. Манфред Клинс и Нейтън Клайн (Manfred Clynes, Nathan Kline) първи използват термина, за да опишат астронавт, способен да оцелее дълъг период от време в Космоса посредством вградени монитори и инфузионни устройства, изкуствени бели дробове и т.н. (Lilley, S. 2013) Тази идея е доразвита от Саймън Йънг, който обявява Homo cyberneticus за следващия етап в човешката еволюция. Той смята, че човек трябва да се освободи от „биологичното робство“ и чрез еволюция да превъзмогне материалните ограничения. За мнозина това освобождаване минава през генното инженерство и човешкото клониране; Спасов, Св. От Вавилонската кула до Homo cyberneticus. София, 2020, с. 138-143.
[5] Трябва да посочим, че идеите на трансхуманизма се преплита и с идеите на футуристите, които възприемат механичния възглед за индивида като машина, чиито елементи могат лесно да бъдат манипулира. Терминът „киборг“ е съкращение от „кибернетичен организъм“ и обозначава организъм, съставен от биологична и машинна част. Манфред Клинс и Нейтън Клайн (Manfred Clynes, Nathan Kline) първи използват термина, за да опишат астронавт, способен да оцелее дълъг период от време в Космоса посредством вградени монитори и инфузионни устройства, изкуствени бели дробове и т.н. (Lilley, S. 2013) Тази идея е доразвита от Саймън Йънг, който обявява Homo cyberneticus за следващия етап в човешката еволюция. Той смята, че човек трябва да се освободи от „биологичното робство“ и чрез еволюция да превъзмогне материалните ограничения. За мнозина това освобождаване минава през генното инженерство и човешкото клониране; Спасов, Св. От Вавилонската кула до Homo cyberneticus. София, 2020, с. 138-143.
[6] https://www.stern.de/wirtschaft/news/bargeld–werden-muenzen-und-scheine-bald-verschwinden–6625062.html
[7] Битие [3:14] И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си; [3:15] и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.
[8] Трансхуманистите отхвърлят идеята за душата и я заменят с идеята за информационен модел, като пренебрегват и игнорират тялото. Като теологичното понятие за телос, т.е. човешките същества са били създадени в определена форма, за да реализират определена божествена цел. Игнорирането на тялото не е нова идея, макар да е пропагандирана от трансхуманизма. Така идеите на древния гностицизъм се преливат в трансхуманизма и заради взаимното влияние между евгениката и философските концептуални модели, възраждащи гностицизма, който отхвърля тялото като ненужен материален носител на разума и чистия гносис. Идеята присъства във всички футуристични филми и романи, където винаги се показва как в бъдеще човешките същества ще еволюират до асоматични форми на съществуване. Нашата естествена наклонност към самотрансформация дава възможност за преструктуриране и самомоделиране благодарение създаването на мрежа от култура, политика и технологии. Според трансхуманистите нашата когнитивна машина сега е насочена към самотрансформация, за която нашите умове трябва да бъдат подготвени чрез технологични промени, за да се слеят с това, което откриват, и с това, което сами създават. Спасов, Св. От Вавилонската кула до Homo cyberneticus. София, 2020, с. 145-147.
