На 18 август 2021 г. Българската православна църква отбеляза 1075 годишнината от успението на свети Йоан, Рилски Чудотворец
Веднъж пътувах от Рилския манастир за София. В купето, дето бях седнал, имаше много и разнообразни пътници: срещу мене седеше една студентка по химия, до нея някакъв търговец, по-нататък един военен, до мен един адвокат, край него няколко жени, а в дъното – един простичко облечен селянин.
Поведе се разговор.
– Отче, откъде идете?
– От Рилския манастир – рекох.
– Колко е хубава природата в Рилския манастир! – се обади студентката по химия.
– Да, действително очарователна природа, – съгласих се аз. – Но знаете ли, че най-ценното там е не природата, а светинята – Рилският манастир и мощите на св. Иван Рилски, които и до днес вършат чудеса?
– Ха, чудеса! – възрази студентката по химия. – Нима може днес да се говори за чудеса? Та нали науката е доказала, че няма чудеса! Само простите хора, които не знаят как да си обяснят някои явления, вярват в чудесата.
Наоколо пътниците слушаха с голямо внимание нашия разговор.
Аз обясних, че никоя наука не е опровергала чудесата, че има отделни учени, които не вярват в чудеса, но тяхното лично мнение не е задължително за никого, тъй като има много повече и по-велики учени, които дълбоко вярват в Бога и в чудесата. И после взех да разправям конкретни чудесни събития на внезапни изцеления в Рилския манастир пред мощите на св. Ивана.
Всички слушаха и някак недоверчиво клатеха глава. А студентката по химия се опитваше всеки отделен случай на чудесно излекуване да обясни по научен начин, като отхвърли чудото. Тогава рекох:
– Е, щом в нищо не вярвате, опитайте се да ми обясните по научен път например следното чудо: през 1925 г. в манастирската гора на Бричебор избухнал пожар. Това било през август, когато времето в манастира обикновено е толкова горещо, че напечените от слънцето смолисти борове приличат на барут, който чака само една искра огън, за да пламне. Небето в деня на пожара, по свидетелството на очевидците – монаси, било съвсем безоблачно. Духал само един лек ветрец, който за беда разнасял все по-далеч и по-далеч огнената стихия. В кратко време пламнала цялата гора. Пожарът обхванал една огромна площ от няколко стотици декари. Бричебор е много стръмен. Разпалените главни взели да падат надолу и да приближават огъня към манастира.
Дебелите каменни стени започнали да се напичат от насрещните пламъци. Дим като огромен облак се дигнал високо в небесата. Поклонниците, които по това време се случили в манастира, се уплашили и бързо взели да го напущат. Монасите в отчаяние се лутали насам-натам и не знаели какво да предприемат. Игуменът бързо позвънил по телефона и поискал помощ от Дупница и Самоков. Обещано било да се пратят веднага военни и трудови части. Но, докато те дойдат, пожарът все повече и повече се усилвал. Грамадни огнени езици ближели незапалените още дървета и огнената ламя бързо глътвала и тях. Що да се прави? Отникъде помощ!
Най-сетне някои монаси се досетили: „Да извадим чудотворната икона на Св. Богородица Осеновица, да направим молебен за дъжд! Да се помолим и на св. Ивана! Дано стане чудо!“
Наистина, извадили на двора пред църквата чудотворната икона на Св. Богородица, подарена на манастира според преданието от гръцкия император Мануил Комнин през ХII век. Насъбрали се монасите около нея и започнали да се молят, тъй както човек може да се моли само в крайна нужда. Не минал и половин час и ето – задал се един облак откъм с. Рила, надвесил се над Бричебор и взел да расте все повече и повече. Още молитвата не била заглъхнала в устатата на монасите и едър проливен дъжд се излял над манастира и над пожара. За един час огънят бил потушен. Разбира се, няколко дни след това все още димели главните и пъновете, но пламъкът вече не се разпространявал. Най-удивителното в случая, както разказват очевидците, било това, че докато реки от дъжд се изливали над Бричебор, никакъв валеж нямало над Царев връх, над Еленин връх и над Рупите. Дъждът паднал само там, дето е бил крайно необходим.
– Какво ще кажете за това чудо? – се обърнах аз към студентката по химия. – Как ще го обясним по научен път?
– Защо да допуснем непременно, че тук има чудо? – възрази тя. Ако знаем всички обстоятелства подробно и всички научни закони, ще видим, че всичко става по естествен път.
Аз виждах, че нямам успех с моите разкази за чудеса сред тая маловерна публика и млъкнах.
В това време се доближи до мене просто облеченият селянин, който седеше в дъното на купето, и каза:
– Отче, има чудеса! Аз сам съм се уверил в това! Ти разправяш каквото си чул от другите. Позволи на мене аз да разкажа какво съм преживял в Рилския манастир.
Очите на всички в купето се обърнаха към селянина. Разговорът взе да става много интересен. Селянинът започна:
– Аз съм от самоковските села. Женен съм. Доби ми се момченце. Стана 3-годишно. Растеше си, ядеше, говореше като всички деца. Но не можеше да ходи. Кой знае каква беше тая негова болест. Крачката му бяха като от гума. Не можеше да стъпи на тях. Все на креватчето лежеше. Туряхме му възглавнички да се подпира на тях, защото като разслабено, не можеше и да седи. При какви ли не лекари съм го водил. Какви ли не лекарства съм му давал. Нищо не помагаше. Аз си мислех, че моето дете ще остане за цял живот инвалид. Като баща съм пожелавал, срам ме е да го кажа, но ще ви го изповядам, за да видите до какво отчаяние съм стигал – пожелавал съм да свърши някак моето дете, за да не се мъчи цял живот.
Когато бях се напълно отчаял, идва веднъж при мене един мой близък и ми казва:
– Защо не го заведете на Рилския манастир? Св. Иван ще го излекува. Той на мен тъй и тъй помогна. И на съседите ни помогна. Питайте ги!
Запали се у мен вярата и аз рекох на жената:
– Да идем в Рилския манастир.
Стегнахме колата и потеглихме. На връх Великден стигнахме в манастира. Всички богомолци стояха в църква със запалени свещи. Калугерите тъй хубаво пееха, като че не бяха хора, а ангели. Аз поставих детето в една черга между възглавнички до ковчега с мощите на св. Ивана и му рекох:
– Тук ще стоиш и няма да плачеш. Ние с майка ти ще бъдем покрай тебе. Ако някой те попита: „Какво правиш тук?“, ще му кажеш: „Татко ми рече да стоя при тоя дядо!“. И аз му посочих с пръст към мощите на св. Ивана. „Тук е, рекох му, св. Иван Рилски“.
Детето стоя цялото време мирно. Нито веднъж не заплака. Службата свърши. Богомолците се разотидоха. И монасите си излязоха от църквата. Остана един, дето гаси свещите. Аз стоях настрана и чаках да видя какво ще стане. Жената плачеше в един трон, виждайки, че и тук помощ няма.
По едно време детето протегна ръчички и се хвана за покривката, която се спуща над ковчега с мощите на св. Ивана. Поопита се да се вдигне, но безсилно падна на възглавничките. Жената още по-силно взе да плаче и да се моли. А детето пак се хвана за покривката и изведнъж за първи път в живота си се изправи на крака, олюля се като да падне, но се задържа, опряно на ковчега на св. Ивана. Майка му, щом видя това, обезумяла от радост, се спусна към него:
– Чедо, какво стана! – и го прегърна, обляна в сълзи.
– Чакай, чакай! – рече монахът, който гасеше свещите. – Св. Иван го изцери!
И го хвана за едната ръчичка, като другата подаде на мене. Ние го поведохме по гладкия мраморен под на църквата. Детето проходи. От тоя ден то заякна и вече не легна. Оттогава минаха няколко години. Сега то е овчарче и тича подир овцете.
Тъй завърши разказа си простият селянин. Всички в купето наведоха глава и се замислиха, дали наистина няма някаква свръхземна сила, която помага на вярващите…
═────═⌘═────═
Такива случаи на чудотворство има безчислено много. Идете в Рилския манастир. Вслушайте се в разказите на поклонниците! И вие ще чуете много трогателни случаи на небесна помощ, оказана от светия отшелник на благочестивите вярващи люде.
Жив е свети Иван Рилски! Той и днес чудотвори там, дето намира вяра. Нека не се поддаваме на внушенията на ония, които отричат чудесата. Дълбоко да вярваме! Ние сме честити, че имаме като българи такъв небесен покровител. Нека през тая юбилейна* негова година благоговейно почетем паметта му, като от сърце му се помолим:
Предивни отче Йоане, Рилски чудотворче, бърз помощник в бедите, закрилник в нещастията и утешител в скърбите! Чуй нас, смирените и грешни твои чада, люто страдащи от множество напасти в днешните лукави дни. Изпроси от Господа Иисуса Христа прошка на греховете ни и ни дарувай сърдечно съкрушение и дух смирен. Вдъхни у всички нас любов към Христа и Неговата православна Църква – да пазим чиста и непорочна светата православна вяра, да следваме във всичко спасителната Божия воля, та да се удостоим да бъдем истински Божии чеда. Бди над нашето мило отечество, пази ни от войни и междуособици, и ни помогни да живеем в мир, благочестиво и богоугодно, и да достигнем с твоята помощ крайната цел на всеки християнски живот – безбурното пристанище на вечното спасение. Амин.
* Текстът е публикуван в сп. „Православен мисионер“ през 1946 г. по повод 1000 години от успението на Рилския светец.
Източник: „Свети Иван Рилски и значението му за българския народ”, архим. Серафим (Алексиев).
═────═⌘═────═
Обичаният и почитан от целия народ велик светия, просиял на българска земя, свети Йоан Рилски е роден около 876 г. в с. Скрино. Бил е съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От детска възраст в душата му се събудила християнската вяра, която по онова време се разпространявала широко по нашата земя. След въвеждането на славянската писменост започнало строителство на църкви и манастири, които станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Юношата Иван копнеел да се посвети напълно в служение на Бога и да се отдаде на монашески живот, на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, той постъпил вероятно в близкия манастир „Св. Димитрий“ под връх Руен. Там имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Йоан приел монашество, но не останал за дълго в манастира, тъй като имал влечение към уединен живот. Той се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където и завършил земния си живот. Там основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и след смъртта си. Преди смъртта си преподобният Йоан се оттеглил в пълно уединение в „горната постница“, където съставил своето „завещание“. Там починал сам на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на малката църква в каменна гробница, която се е запазила до нас. Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Йоан в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. След повече от 200-годишно пребиваване в София българският цар Асен пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, след още 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли светите мощи в своята обител в 1469 г., където те почиват и досега.
(По „Жития на светиите“, Синодално издателство на БПЦ)
═────═⌘═────═
Завет на св. Йоан Рилски
Аз, смиреният и грешен Йoан, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята постеля и билките храна. Но благият Бог, заради любовта към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек, и телесна голота, съвсем не ме остави, но като благоутробен и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И какво да въздам Господу за всичко, що ми даде? Много са благодеянията Му към мене, понеже погледна от светите Си височини на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко – не аз, но силата Христова, която е в мене, защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.
И като ви гледам днес, събрани в Господа тук, където, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предчувствам, че скоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождане оттук настоящото мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато, и друго богатство, та като поменавате вашия по Дух Свети отец, да не забравяте и неговото завещание.
Зная аз, възлюбени в Господа чедца, добре зная, че вие като новоначални още сте неукрепнали в иноческия живот. Но не се бойте, защото Божията сила в немощ се проявява. Ето защо и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепявате телом и духом в Господа и да преуспявате чрез добродетелите в страх Божий. Вярвам на моя Бог, Комуто служа от младостта си и усърдно се потрудих, че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от много пустинни жители и ще се изпълни и над нея писаното: „напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж”.1
Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа събрах, моля ви, утробо моя, не пренебрегвайте наставлението на вашия отец и с Апостола ви казвам: „пак съм в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос”.2 Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както се и обещахте пред Бога. А който престъпи или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух, и да няма дял със светиите, които от века са Богу угодили, но неговият дял да бъде с ония, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда, и да се заличи от книгата на живите и да не бъде записан с праведните.
И преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво злословие, както приехме от светите отци, без да я примесвате с чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но по царския път ходете. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света, и заради що презряхте света и което е в света.
Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не са среброто и златото, но съвършеното нестяжание3, отречението от своята воля и голямото смирение. Не ви говоря това като от свои си заповеди, но Христовите заповеди ви напомням. Защото Той говори на светите Си ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: „Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, ни торба”4 и пр… Златото и среброто са голям враг на монаха и подобно на змия хапят оногова, който ги притежава. Ако имаме несъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва: „Ако би и жена забравила своите чеда, Аз няма да ви забравя“.5 И пак: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде”.6 Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият и мене опита да изкуси чрез сребролюбие, като благочестивият цар7 ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова, който го изпрати, понеже така помислих в себе си: ако исках да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, където човек не намерих, а диви зверове. И така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва с онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тия неща. Вашият Небесен Отец преди вашите просби знае от що се нуждаете.
Не търсете също да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се надявайте на тях, като оставяте Небесния Цар, Комуто се записахте да бъдете воини и да воювате не против плът и кръв, а против миродержеца на тъмата на тоя век. Но и пророк Йеремия ни предупреждава, като говори тъй: „проклет оня човек, който се надява на човек”8 и пр… И като изброява злините, той добавя, че е „благословен оня човек, който се надява на Господа”.9 Не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците.10 Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?11 Веднъж излезли от света, не се връщайте назад ни с тяло си, ни с ум, защото никой, според казаното: „който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие”.12 Но и Апостолът учи: „Забравям, що е зад мене, и се силно стремя към това, що е пред мене”.13 Какво означава: „забравям, що е зад мене”, чедца мои? Нищо друго, освен да предадем изцяло на глъбините на забвението всичко онова, което, като излязохме от света, оставихме и презряхме заради Бога, да се стремим към предстоящия нам подвиг, към който бидохме призвани от нашия Подвигоположник, преблагия наш Бог Господа Иисуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото игото Му е благо и бремето Му леко.14
И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, с еднакво дихание само към вечното въздаяние да гледате, което Бог е приготвил за ония, които са Го възлюбили. Общежителното пребивaние15 в много16 е по-полезно за монасите, отколкото уединението, понеже уединението не подхожда на мнозина, но на малцина, които са усъвършенствани във всички иночески занимания. Общият живот пък за всички е полезен, както и отеческите книги говорят доста относно това и ни учат. Духоречивият пророк Давид го похвалява, като казва: „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно”.17 Друг, движен от Духа църковен песнописец, припява към това: „Защото в това Господ обеща живот вечен“.18 Но не говори ли и Сам нашият благ Владика Господ Иисус Христос с пречистите Си уста: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях”.19 А нашите богоносни отци за отшелническия живот казват: „Горко ономува, който е сам, защото ако падне, няма кой да го вдигне“. Ето защо, чедца, не пренебрегвайте и вие общото житие, похвалявано от Духа Светаго чрез пророческите уста, но още повече го утвърдете и бъдете като едно тяло в Господа, което има различни членове, като едни представляват главата, която разпорежда, други нозете, които работят и носят, други пък другите членове на тялото, та да се състави от всички едно в Господа духовно тяло, водено и управлявано от една разумна и словесна душа (в духовен смисъл) и нищо да няма разделено. И когато се установи такова пребивание и живот по Бога, тогава и Сам Той ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.
Не търсете да седите на челните места и да началствате, но помнете Оногова, Който е казал: „Който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб”.20 Избирайте си наставници и поставяйте за началници ония, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствувани от всички заради духовните им занимания, и които превъзхождат всички по разум и духовно разсъждение, а и способни добре и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасищата на благочестието и на животворните Христови заповеди. Подобава повече за такива да се иска от Бога напътствие, отколкото от собственото си мнение. Ако ли пък, както казва великият наш отец и иночески наставник преподобният Ефрем Сирин, започнете всички да желаете началство и председателство, и всички игумени да сте, и всички наставници, и тълкуватели и учители, и произрастят у вас раздори, спорове, разпри, съперничество, клевети, презрение, завист и други неприлични за монасите страсти, тогава знайте, че Христос не е между вас, понеже Христос не е учител на раздора и несъгласието, но на мира и единството. Той се моли на Бога и Отца за светите Си ученици да бъдат едно, сиреч единомислени, и не само те, но и всички, които чрез тях вярват в Него, като казва тъй: „Отче Светий, опази ги в Твоето име, за да бъдат едно, както сме и Ние”.21 И другаде: „Не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно”.22 И вие така бъдете едно. Имайте мир помежду си, защото Той23 казва на учениците Си: „Мир ви оставям; моя мир ви давам”.24 А какъв е, чедца, тоя мир Христов? Сам Той отново казва, думайки: „Аз ви давам не тъй, както светът дава”.25 Tоя Христов мир превъзхожда всеки ум. Това е оня мир, за който пророкът говори: „И мирът Му няма край”.26 Но и Апостолът ни учи, като казва: „Да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа”.27 Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко по Бога, за да не прогневявате нашия благ Владика Бога.
Ако ли пък се намери някой измежду вас, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага изведете изсред вашето събрание, за да не се обърне на живеница28, по думите на Апостола29, та да не се разпространи злото между добрите, и „да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина”.30 И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива има да се явят. За тях Христос предсказва, думайки: „Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат”.31 Поради това и вие се пазете от такива, чедца, и не ги допущайте да живеят помежду ви, но ги прогонвайте далеч от себе си, както пастирът прогонва краставите овци от чистото стадо.
Като живеете пък заедно заради Господа и един другиму като носите теготите, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат по пустини, и планини, по пещери и земни пропасти (за които светът не беше достоен),32 но им помагайте с което можете, за да ги имате молитвеници33 пред Бога, защото „голяма сила има усърдната молитва на праведника”.34
Поучавайте се в закона Господен ден и нощ, често четете отеческите книги35 и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антоний, Теодосий и другите, които със своите добри дела просияха като светила в света. Придържайте се здраво към църковните правила, като не изоставяте или пренебрегвате нищо от онова, що е установено от светите отци.
Ръкоделието да не пренебрегвате, но в ръцете ви всякога да има работа. Молитвата „Господи, Иисусе, Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния” да ви бъде постоянно на уста, а заедно с нея и споменът за смъртта в ума ви. Такова беше заниманието на древните пустинни отци и не ядоха напразно своя хляб, и не само себе си препитаваха от труда на своите ръце, но даваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. „Защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха”,36 казва Апостолът и добавя: „Братолюбието да пребъдва между вас; страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели”.37
Новопросветените люде от единокръвния си народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят нелепите езически обичаи и зли нрави, които поддържат дори и след приемането на светата вяра. Но това вършат поради грубост38, затова се и нуждаят от вразумение.
Още много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да напиша. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум, и истински Утешител, Светия и Животворящ Дух, та сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко добро дело.
Сега ви оставям възлюбления наш брат Григорий вместо мене за наставник и началник, за когото всички вие свидетелствувате, че е способен да ви ръководи добре и по Бога, и единомислено го избирате за началник, макар той и да не искаше, но от послушание и смирение се подчини на вашата молба. След това39 – когото Бог ви покаже.
Аз пък отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменавайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, та да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от съда и мъките, приготвени за грешници като мен. Благодатта Божия да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
Написа се в 6449 (941 сл. Хр.) година от сътворението на света, в 25-ия ден на месец март.
Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам с ръката си и потвърждавам горенаписаното.
Бележки:
1 Ис. 54:1.
2 Гал. 4:19.
3 Доброволна бедност, б. р.
4 Мат. 10:9.
5 „Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя” (Ис. 49:15).
6 Мат. 6:33.
7 Св. цар Петър, б. р.
8 Йер. 17:5.
9 Йер. 17:7.
10 Мат. 6:31-32.
11 Мат. 6:26.
12 Лук. 9:62.
13 Фил. 3:13.
14 Мат. 11:30.
15 Съжителството на монасите в братска общност, б. р.
16 Отношения, аспекти, б. р.
17 Пс. 132:1.
18 Из степенните антифони на гл. 8.
19 Мат. 18:20.
20 Марк. 10:44.
21 Иоан 17:11.
22 Иоан 17:20-21.
23 Христос, б. р.
24 Иоан 14:27.
25 Пак там.
26 Ис. 9:7.
27 Евр. 12:14.
28 Гангрена, б. р.
29 2 Тим. 2:17.
30 Евр. 12:15.
31 Мат. 18:7.
32 Евр. 11:38.
33 За вас, б. р.
34 Иак. 5:16.
35 Книгите на светите Отци, б. р.
36 Евр. 13:9.
37 Евр. 13:1-2.
38 В духовен аспект, б. р.
39 След него, б. р.
Източник: Официален сайт на Рилската света обител: rilskimanastir.org
*В публикацията са използвани български икони от музея в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“
