„Свет“ – единственото българско онлайн списание за религия, култура и пътешествия представя нов брой на своя подкаст, който е посветен на актуалната тема за единството на Църквата.
По думите на едно дете: „Църквата започва в девет“. И наистина, в храма влизат различни хора, за да се съберат „в девет“ около предстоятеля си за литургия, да прекрачат заедно този свят и времето и да станат Църква. Всеки път, когато застанем пред Чашата заедно с другите, ставаме Църква. А колко време ще останем зависи от всеки лично – от това, дали ще продължи душата му тази връзка, или ще излезе, за да се завърти в себе си да търси там отделната „истина“ за света и за другите.
С тези уводни думи главният редактор на списание „Свет“ Илиана Александрова обрисува публикуваното преди време „предчувствие“ на кризата и християнската умора, които изживяваме днес.
„Днес, за съжаление, живеем във време, когато мирът и единството са разклатени и в Църквата Божия в нейния човешки аспект. Независимо дали това се случва далеч от нас или е част от нашата църковна действителност, всички сме призвани именно към служение на мира и единството. Апостолът призовава с думите: „Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл” (1 Кор. 1:10)“.
Със словото, произнесено от сръбския патриарх г-н Порфирий по време на неговата интронизация, продължава обзорът на материали, посветени на органичността на Църквата и нейната цялост.
„Източното предание никога не е разграничавало рязко мистиката и богословието, личния опит на божествените тайни и догмата, потвърден от Църквата. Думите, изречени преди повече от един век от големия православен богослов митрополит Филарет Московски, прекрасно изразяват това становище: „Не трябва да смятаме за чужда или незасягаща ни никоя, дори и най-скритата мъдрост, а със смирение да настройваме ума си за съзерцание на божественото и сърцето си – за преживяване на небесното“.
Това пише Владимир Лоски в „Очерк върху мистическото богословие на Източната църква” в контекста на разкола и цитиран в частта „Две разделени предания“ в подкаста.
Следва блестящият анализ на прот. Александър Шмеман за православния национализъм, чиито думи звучат така:
„…самата Църква вече се превръща не само в носителка на просвещаващия християнски идеал, но и в знаме на националните борби и източник на религиозен национализъм, който и до днес трови живота на православния Изток. Призвана в дух и истина да просвещава всичко в света, тя в последна сметка сама се подчинява на плътта и кръвта. Християнският патриотизъм се смесва с езическия национализъм“.
Обръщението на Диоклийския митрополит Калистос (Уеър) към участниците в конференцията на Международната православна богословска асоциация в Румъния през 2019 г., е силно въздействащо и особено поучително във времена на криза. Ето част от него:
„Църквата е тук, за да проповядва спасение във Възкръсналия от мъртвите Христос. Такъв отговор е верен, но непълен. Защото Църквата съществува не само за да проповядва спасение чрез слово, но и за да ни даде достъп до това спасение на дело. (…) Евхаристията държи Църквата заедно и я прави Една. Църковното единство не е налагано отгоре като юрисдикционна власт, а се създава отвътре чрез причастие в Светите Тяло и Кръв на Възкръсналия Господ. Това следва да бъде нашата икона на Църквата – трапеза, а на трапезата поднос с хляб и чаша с вино. Около трапезата – епископът и свещениците, дяконите и дяконисите, иподяконите, четците, Божия народ – всички заедно, празнуващи евхаристийното тайнство“.
Подкастът на списание „Свет“ е достъпен за слушане тук. Абонирайте се за подкаста в предпочитаната платформа, за да получавате известия за нови епизоди.
